Падналите рицари се връщат сред боя, преродени в коне. Влизат в схватките намръщени, без да падат те на колене. Призрачен кораб броди в морето, наливат се дрипави скелети с ром, дрезгав глас кълне боговете, дявол превръща църквите в дом.
В нощта една ръка самотно сред свят на свещ и тишина отправя нежно своя зов: - Помниш ли ме? Виж, пред теб сега стоя. Да. Не сънуваш. Истина е. Ела в моя чуден свят. Нищо аз не обещавам, с дъгата само е богат. Отвсякъде към нея заваляха думи като летен дъжд. За един бе тя кралица, за друг - момиче в цъфналата ръж.
Странник върви по брега, вълни го ритат в краката. Предпочита той това, вместо стъпкан на земята. Търси по света пари, за да купи алени платна. Но в живота няма с кого да премине под небесна дъга. Защото обич цял живот е търсил, но не заслужил ласкав взор. - Отмъщение било е на съдбата. - твърдят безспир звездите в хор.
Смъртта отдавна го обикна, това било за него по-добре. За любов понякога се срещат, но не иска да го прибере. Книга е купил за себе си с място в Поле на тръстики. Защо? Нали никъде няма обич за господин Никой. С перо богинята Маат претегля човешки сърца тя никому лек не раздава срещу получена рана от обичта.
Учудени, чайките питат: - Не пътува ли достатъчно след нас? Какво ти трябва още? Седни и почини си. Поне за час. – Не мога. – отговаря.- Време нямам, съдбата гони ме напред. Момиче търся със сърце голямо и с очите си да стапя лед. Искам да й подаря Амрит, безгрижно ще играе с Аюдиха, докато запалвам с обич свещи и рисувам за нея триптих.
Изгрев се преражда в думи, които е откърмила нощта. Под дъга на кладата догаря политнал кораб с алени платна. А нейде на пустинен бряг, под небе сапфирено-синьо, океанът ласкаво завива последния застрелян делфин.
Един съвет от мене драги ми приятелю пази душата си от тези най-чувствителни които винаги намират място за цъфтене нали и за това все някъде "за кратко" съществуват. Пази се от духовното им извисяване във облаци, което някъде стои високо на небето заковано какво променяш във нещата не е толкоз всъщност важно, високото е просто там, за да се вижда отдалече. Пази се от онези без лице и без пространство за отсрещното и нека друг да им закърпва празнотата вътре, пази се от онези дето съдят лесно, 100%-те, те няма да те защитят дори от свойте пропасти. Пази се от мечти които само ще мечтаят другаде от истини които само ще показват "бяла" истинност, достатъчно са лудите събиращи богатствата от пясъци, с които да се различават тук от простосмъртните. Защото казваме учи се на търпимост и разбиране, а колко тук ще поделят половината от нещо в себе си, ще ти извадят хиляди теории и примери за ценна същност, които никога не ще превърнат в свои действия. Един съвет от мен, за тебе драги ми приятелю не вярвай лесно на онези уж така чувствителни, защото много лесно ще се сблъскаш с грешката за греховете чужди, да си ти причината. В какво да вярваш и какво е истинско, не знам приятелю, дали за някого ще има и значение, защото истинското има собствено лице и точно име, и истината, със която се живее вътре лесно.
))
