По стъпки хиляди – на лятото горещо, в забавения ритъм след нощта, oчакваш на разсъмване да тръгне вещо и да събуди трепетно света една магия за мен неуловима, без страх и без тревоги, да вложи смисъл в твойто име - тъй онемял пред вятъра гласът ми ти се моли!
I’m sick of this… I threw the ring, Which used to make me want to cling To you, as if we were entwined… I guess we were, but you resigned And I’m no longer on your string –
You, Queen of Puppets, lost your thing, So get another one to swing – Forget-me-nots now rot behind… I’m sick of this…
So, leave me crawling broken-winged, I’ll try to fly again in spring, But now I just want to unwind, To clean the vacuum in my mind And find another song to sing – I’m sick of this…
В живота си с много разговаряш, ала няма с кого да помълчиш. Интересът всичко обуславя и започваш думи да редиш.
Звездите и Слънцето се раждат сами, залез и изгрев еднакво са пурпурни. Белият лист за мен е най-мрачната нощ, пухкави облаци са предвестник на бури.
От огън израства двойният кръст, срещат се хората с мир или се бият. Пророци ги учат на обич или на мъст, гадаейки що бъдещето им крие. Папски потир е пълен с отрова, Исус и Буда се прераждат в едно, последната клада е вече готова, за месеца Кали е приготвила тържество.
Описва бъдеще за днешните хора древната книга с избелели листа, заедно рисуват божия кръст Скорпион и Стрелец ръка за ръка. Ако Кивотът е наше спасение, защо търсим стрелите на Амур? Всекиму Коледата те подаряват и остава безсилен Ескалибур.
Божественият овал на Вселена е притихнал в милващи длани, устни по люлка на живота танцуват, всеки неин стон е сърдечен капан. Сред пръсти срамежливо надничат двете разбудени зърна, влажно лоно постепенно разкриват от Фидий ваяни бедра.
Кораби и птици не възкръсват, това го правят само боговете. Смъртта превръща се в сън щом те приемат като тор за цвете.
Много трудно се живее с памет, спомените всичко задушават. Окована е душата, не лети и смъртта за изход ти остава.
