|
 |
Политика и Общество
За злободневните теми от деня, за всичко което одобрявате или от което се възмущавате. |
 |
Личен Отдел - Секретен [VIP]
Място за вашите наши снимчици и ... други работи. |
 |
Тестове
Дори и да не е вярно, поне е забавно! |
 |
Забава |
 |
Живот или компот
Сладки скандалчета, спорчета, дискусийки и други вкусотийки. |
 |
Религия |
 |
отДушник на оптимиста
Само за оптимисти! Тук могат да изпушват на воля. :) |
 |
С повишена трудност
Философски, глобални разсъждения по всякакви теми и въпроси. Изобщо сериозна работа е този подраздел, който не издържа на сериозност по-добре да не поглежда тук, щото ще го удрят с парен чук. :) |
 |
Любов и романтика [VIP]
Не, не ви лъжат очите!Влюбени душици, приказката продължава... |
 |
Секс [VIP]
Необходимост или нещо повече! |
 |
Еротична библиотека [VIP]
Всяка невинност тука оставете. |
 |
Любопитно
Интересни факти. |
 |
Новите дрехи на царя
Модни тенденции. |
 |
Клиника |
 |
Образование |
 |
Природа |
 |
Вкусно и пивко
Какво обичате да похапвате? А да си пийвате? |
 |
Театър |
 |
Поезия
Вашите стихове. |
 |
Проза
Място за бъдещи писатели. |
 |
Съкровищница
Вашите любими разкази, приказки, притчи, есета ... или които са ви впечатлили и желаете да споделите с нас. |
 |
Музика
Музиката, която ви е на сърцето. |
 |
Кино
Наслада за очите и душата. |
 |
Телевизия |
| |
|
 |
|
| |
| |
--------------------------------------
* VIP раздели - достъп ограничен |
|
Твоят двайсетгодишен брак
|
0 |
08.02.2010
|
djuliano7
Твоят двайсетгодишен брак се събужда ядосан,
пие кафе без захар и те захапва,
ухилва се от целувката ти изпросена,
стиска те за гърдите и те налапва...
От него ти си страшно раздразнена,
омръзнал ти е тормозът му нощен,
само че вътре не си опразнена -
там са мъж, сватба, деца и още.
Твоят двайсетгодишен брак те дращи болезнено,
уж е стара история, а все наднича,
и ти се чувстваш страшно изнервена,
пак си онова двайсетгодишно момиче.
Мъжът ти отдавна вече не е тук,
намерил е своята нова радост,
но, стиснала те в корав юмрук,
бушува дрогирана тъпа ярост.
Твоят двайсетгодишен брак се пъха в гърлото ми,
досадно ме чопли, май ще повърна,
а пък мечтите ми, гадно опърлени,
приклякват, стенат, заплакват тъжно...
Любовта ти към мен, знам, е бременна,
двайсетгодишният ти брак е бащата,
а аз за теб съм само временен -
прекрасен сън до мъжа и децата... |
|
Дъжд...
|
0 |
08.02.2010
|
ianica94
ДЪЖД…
"Мамо,мамо, ще вали”- викаше
хлапето от съседната пейка.
За миг погледнах жената…
И теб разпознах - просто замрях….
Запалих цигара …
Сърцето ми биеше лудо.
След миг и ти ме видя…
Защо ли така се смутихме…?
Защо се плашим от дъжда…?
Та, той ни запозна тогава…
Дъждът превърнахме в дъга.
Целувка първа в дъжда…
Ти стоеше насреща- навела глава…
Заръмя…
"Здравей"- почти едновременно казахме ние!
Защо да търсим вина…?
Живота ни и… така отлетя…!
Заваля…
Само една мъничка искра…
И огъня в мен пак загоря.
"Мамо,мамо, да побързаме” – викаше
синът ти… !
"Хайде, тате, заваля” – теглеше ме за
ръката моята малка дъщеря…. !
Какво е това по нашите лица?
Навярно това е - от дъжда...
http://www.vbox7.com/play:d53dd736 |
|
Бо-Кан
|
2 |
08.02.2010
|
dazzyn
Безспорно темата е в сатира и сарказъм, но Вие ще се досетите, надявам се.....
На "Барекадата" угасна сам.
Досущ като Матросов,
геройски разтегнал модерния шланг.
Насреща му свирят откоси!
"С теб се захванах, Бащичко",
отсреща Бареков се мръщи.
Ще кажеш ти бързо и всичко,
а после си тръгвай за вкъщи.
Че кризата била солена,
бюджетът не стигал за много.
И плач по мома неродена...
И ВДянков е лумнал във огън.
Дано не се нещо пропука
и пак да потърсим зелено:/$/
Но здрав ти е, казват, юмрука,
а Ники размахва червено...
Коридата как ще завършиш,
мандатНите още се гонят...
И искаш мечти да прекършиш -
от кризата спънат е коня.
Хайде следващото, а именно 5-то януарското - после! |
|
Снежно
|
0 |
08.02.2010
|
dazzyn
Хрупкави следи
заскрежават стонове
в бели пъртини.
Потърси ме, там във Родопите
Ваня Костова - Цвете за обич
--------------------------------------------------------------------------------
Вървя, вървя сама по тази земя...
Тогава ти случайно ме срещна
и с теб дойде като дълг неплатен,
една любов и чиста, и грешна,
една любов за теб и мен.
И таз любов бе нашето чудо -
изглежда стават добри чудеса,
завивка беше твоята лудост,
постеля - моята коса.
Дай ми сила, по тревата вървя боса.
Търся биле, та съвсем да ни омагьоса.
Ще откъсна стрък само обично цвете -
с него все няма мира сърцето
Защо да съм сама, на тази земя?
Какво, какво ли с тебе да правя,
аз знам ли ти на какво си решен?
Дали да стъпя в тая жарава,
която палиш ти за мен?
И замълчи, не искам да зная,
не бива всичко до края да знам.
Но знам, че вече в твоята стая
стоиш премръзнал ти и сам.
Дай ми сила, по тревата вървя боса.
Търся биле, та съвсем да ни омагьоса.
Ще откъсна стрък само обично цвете -
с него все няма мира сърцето.
Защо да съм сама, на тази земя? |
|
Пресмятаме
|
0 |
08.02.2010
|
dazzyn
„Трябва всички
да сме безумно влюбени, тогава
като децата мислиме красиво,
сънуваме звезди, говорим дълго
с дърветата като с любими хора."
Хр. Фотев
Пресмятаме дните си - в звън на монети.
Перем ги в перални, хартийки - банкноти.
Суетни, забързани, лепим етикети
на всеки заплеснал се в песни и ноти...
За обич родени, съзнаваме с болка,
че трудно любов се поражда.
Какво ще ни струва, не, може би колко
и закъде сме без святата жажда?
Петаци броим и се свиваме ядно -
следваща яма в джоб на жилетка.
Очите пресмятат, немеещи хладно -
днес ще се внася поредната сметка.
А тя е закотвена в кухината отляво.
И... всичките делници бързат към ада.
И който поиска да мине направо,
стъпва в нажежена огнена клада.
А... аз се заклевам да мълча и да те виждам.... особено, когато сънувам звезди!
|
|
Поезия без думи
|
|
|
|
