Здравейте ( Вход | Регистрация )

 
Reply to this topicStart new topic
* Аквариумните риби
kayley
коментар 19.03.2008, 10:40
Коментар #1


Щуроглавка
*******

Група: Banned
Коментари: 4,056
Регистриран: 15.02.07
Потребител No.: 42



Доста информация за различните видове рибки. Предполагам сред вас има любители, а може би и стопани на аквариуми. (IMG:style_emoticons/default/smile.gif) Аз преди години имах разкошни рибки, но ги подарих, защото много ме беше страх да не умрат. (IMG:style_emoticons/default/cry.gif) (IMG:style_emoticons/default/ak.gif) Обаче акваристиката е страхотно нещо.... Никога няма да забравя златните ми рибки как по цяла нощ пренареждаха камъните в аквариума и стържеха по дъното... (IMG:style_emoticons/default/wub.gif)


Рибите са много разнообразни по своите размери, форма, окраска, условия на живот, хранене и размножаване, към които са се приспособили в процеса на еволюция. Окраската на много видове е удивително богата, а способността за мимикрия на някои е поразителна. На пръв поглед, поведението на много риби изглежда разумно: устроиват места за своя хайвер, грижат се за потомството и т.н. Съществуват стотици видове, които вьв възрастно състояние се отличават с малки размери и са подходящи за отглеждане в аквариуми. Техният брой непрекъснато се увеличава чрез селекция и хибридизация, водещи до появата на нови разновидности и породни групи.

СЕМЕЙСТВО ХАРАЦИНОВИ /Characinidae/. Повечето риби от това семейство населяват бавно течащи реки и ручеи, както и редица езера и проливи в Америка и Африка. По правило, тези води са бедни на минерални соли и богати на дъбилни вещества. Харациновите риби се отличават с голямо разнообразие на размерите, окраската и формите, сред тях има ярко изразени хищници /например пираните/ и миролюбиви видове. Срещат се растителноядни и всеядни риби. Болшинството представители на това семейство са оцветени ярко. В природата много харацинови водят групов начин на живот.
Тези и някои други особености предопределят подхода на акваристите към отглеждането на рибите в аквариуми. Най-добър ефект се постига при груповото отглеждане на риби в просторни, засадени с растения водоеми. В качеството на грунт се използва едрозърнест сив пясък. Рибите, обаче, най-добре изглеждат на тъмен фон.
При засаждане на растенията трябва да се оставят открити пространства, тъй като рибите са много подвижни. Препоръчва се вода със средна твърдост - 5-8°, рН - 6,8 - 7, оптимален температурен режим - 23-24° С. Рибите се хранят с всички видове жива храна, но някои се нуждаят и от растителни добавки. Харациновите риби са изключително чистоплътни. Филтрацията и аерирането на водата способстват за поддържането на благоприятни за отглеждането им условия, при които по най-добрия начин се проявява тяхната окраска. Препоръчва се веднъж седмично да се подменя 1/10 от аквариумната вода, като се долива прясна, престояла, при необходимост омекотена.
Трябва да се стбележи, че всички харацинови, дори и готовите за хвърляне на хайвера, след преместването им в аквариума, в който ще положат своя хайвер, могат да изпаднат в потиснато състояние. Нужно е известно време, за да се съвземат рибите. Затова не е препоръчително често рибите да се улавят и преместват, тъй като това се отразява отрицателно върху състоянието им.
Аквариумът с харацинови риби е много декоративен и може да удовлетвори и най-взискателния вкус. Той се вписва отлично в интериора на съвременния дом.
Семейство харацинови в аквариума се състои предимно от едновидови монотипни родове.

НЕОН /Paracheirodon innesi/ Най-популярния и разпространен вид харацинови. Родината му е Амазонка. Сплеснатото, удължено тяло е украсено със светеща синя ивица покрай страничната линия. Долната част на тялото от опашката до коремните плавници е яркочервена. Самците са по-стройни и дребни от самките. Дължината на тялото е до 4 см. Това са много красиви и непретенциозни риби. Развъждането им е относително трудно. Готовите да хвърлят хайвера си риби се държат разделно и обилно се хранят с жива храна. За хайвера се подготвя щателно измит стъклен съд с размери 15x25x15 см. Водата трябва да бъде мека /2-6 7, свободна от бактерии, с рН 5,5-6,5 и температура 22-24°С. На дъното се поставя мрежичка, тъй като рибите изяждат хайвера. Рибките, поставени в така приготвения съд вечерта, на сутринта започват да хвърлят хайвера си. След това, те се отделят, а сьда с хайвера се затъмнява, като водата се аерира. Личинките се появяват след едно денонощие, след още пет те се преврьщат в малки рибки, които активно започват да се хранят. Необходимо е те постепенно да се приучват към по-твърда вода, но това трябва да се прави много внимателно, като се добавят минимални дози вода.

ЧЕРВЕН НЕОН /Cheirodon axelrodi/ Това е най-красивата риба сред неоните, произхождаща от притоците по горното течение на р. Рио Негро. Рибите приличат на обикновените неони, но са малко по-големи, с по-удължено тяло. Червената им окраска е с по-наситени тонове и е разпространена по цялата долна част на тялото. Рибите се отглеждат вьв вода сьс средна твърдост /до 7% с рИ 6,7 - 6,9, при температура 23-25°С. Те предпочитат сенчестите участъци в аквариума.
Развъждането им е сложно дори и за опитните акваристи. Успеха зависи от правилния избор на рибите-производители и подготовката им за хвърляне на хайвера. За развъждането е нужен съд с размери 50x30x45 см. Тази височина е необходима, тъй като самецът и самката при хвърлянето на хайвера се издигат нагоре спираловидно и когато се приближават към повърхността на водата трябва да успеят да развият голяма скорост способстваща за изхвърлянето на хайвера. Показателите на водата са: твърдост - 1,5-2°, рН - 6,7-6,9, температура - 24-25° С. В качеството на субстрат се използват корени от иа и тайландска папрат, но може да се мине и без субстрат. На дъното трябва да се постави мрежа, тъй като рибите изяждат хайвера.
Появата и изхранването на малките риби става така, както във всички харацинови.

ЧЕРЕН НЕОН /Nyphessobrycon herbertaxelrodi/ Популярен вид, чиято родина са водоемите в Бразилия. По формата си напомня Обикновения неон. Рибката е украсена с две продълговати ивички горната е златистозелена, а долната е по-широка и черна на цвят. Ириса на очите е червен. На дължина достига 4 см. Самците са по-дребни и стройни от самките. Условията на отглеждане и развъждане са същите, както при обикновения неон, но твърдостта на водата трябва да бъде по-висока /до 10?/.

ИМПЕРАТОРСКА ТЕТРА /Nematobrycon palmeri/ Родината на тази риба са горските водоеми на Колумбия. Това е много ефектен вид. Тялото е издължено с вретенообразна форма. Опашният плавник има формата на тризъбец /корона/. Дължината й е до 6 мм. При самците гръбният плавник има плиткообразен израстък, окраската хармонично са съчетани кафяви, сини, зелени и виолетови тонове. Очите са много красиви, сякаш светят със синя глина. Групите императорски тетри имат по-сложна структура, отколкото описаните по-горе видове; най-силните самци заемат определена територия, като не допускат в нея нахлуването на други индивиди. Водата за развъждане трябва да бъде мека /до 4?/, слабокисела. Задължително е наличието на голям съд, където се поместват храсти на тайландска папрат. За хвърляне на хайвера и оплождане се избират един самец и две самки. Трябва да се има предвид, че малките рибки са малкоподвижни и трудно улавят дребната храна. За това е нужно да се създаде течение на водата в аквариума за подрастващи рибки.

СЕМЕЙСТВО ШАРАНОВИ /Cyprinidae/ Това е най-голямото семейство в подотряд шарановидни, обединяващо повече от хиляда вида. Техният ареал е много обширен - водоемите на Африка, Азия, Северна Америка и Европа. Повечето представители на това семейство обитават езера и бавно течащи реки с обилна водна растителност.

РОД БАРБУС /Barbus/ Многобройните представители на този род отдавна се отглеждат с успех в аквариумите на много любители, красивите, подвижни и миролюбиви рибки са разпространени във водоемите на Африка, Индия, Индокитай и Индонезия. Болшинството от тях са всеядни, водят групов начин на живот.
Отглеждането на барбуси е сравнително лесно. Желателно е на тях да им се отреди просторен, удължен аквариум, засаден с големи растения - валеснерии, ехинодоруси и др. Като се има предвид тяхната изключителна подвижност и групов начин на живот, те имат нужда от открити пространства. Препоръчва се използването на мощни външни филтри, особено при отглеждането на голямо количество видове, аерация и нагряване на водата, ежедневна подмяна на 1/10 от одата с прясна, престояла. Твърдостта на водата няма голямо значение, рН - около 7, оптималната темперлатура - 24-28?С. С удоволствие барбусите поглъщат живи храни, като не отказват и подхранване със суха. Някои видове барбуси се нуждаят и от растителна храна. Добре оформения аквариум с колекция от барбуси представлява великолепна гледка.

ОГНЕН БАРБУС /В. conchonius/ Този вид се отглежда и развъжда в аквариумите от много години. Негова родина са северните водоеми на Индия. В природата достига дължина 14 см, но в аквариумите е значително по-дребен, в наименованието "огнен" намира отражение прекрасната брачна премяна на самците. Допълнително великолепие им придава черното петно на опашното стебълце и черните обшивки на гръбния плавник. Самките са по-непривлекателни. Огнения барбус е изключително непретенциозен вид, понасящ понижаване на температурата до 15-16° С. Размножаването не е трудно, стимулира се с добавяне на прясна вода. Аквариумът за размножаване се поставя така, че върху него да попадат утринните слънчеви лъчи. личинките се излюпват след 24-36 ч, в течение на 1-2 дни те лежат на дъното, на третото или четвъртото денонощие малките увисват по стъклата на аквариума и растенията и започват да се хранят.

ЧЕРВЕН БАРБУС /В. spec/ Родината на този вид е все още спорна. Някои акваристи смятат, че това е само подвид - В. tictaticto. По-ефектни са самците - мрежест рисунък по корпуса е украсен през очите към опашния плавник с широка червена ивица особено ярка в размножителния период. Всички плавници, освен опашния, са украсени с черни щрихи. Червеният барбус е непретенциозен и се размножава сравнително лесно като огнения барбус.

ЧЕРЕН БАРБУС /В. nigrofasciatus/ Обитава водите на Шри Ланка. Рибите достигат дължина 5-6 см. У самците предната част на тялото е червеникава, а задната е черна със зеленикави сенки. Гръбния, аналния и коремните плавници са черни при самците. Самките са доста невзрачни. Тези риби се чувстват добре В просторни, немного ярко осветени аквариуми. Желателно е в тях да има плаващи растения. Черните барбуси се развъждат доста по-трудно от другите видове. Най-добър резултат се постига, като риби-производители се отглеждат от млада възраст, като се хранят с разнообразна, главно жива храна.

РОД КАРАСИ /Carassius/ Към този род се отнасят два вида: златен карас и сребърен, първият от които е разпространен в Европа и Азия. Дължината на тялото е 20-30 см. Обитава главно езера, но понякога се среща и в реки. Храни се главно с дънни насекоми и по-малко с водни растения.

СРЕБЪРЕН КАРАС /C. auratus auratus/ Съществуват немалко легенди, обясняващи появата на златните рибки. В действителност необичайните форми и цветното богатство, което се среща при тези рибки е в резултата на многовековна търпелива селекционна работа на човека – сравнима с изкуство. Предтеча на златната рибка – сребърния карас – е послужил за изходен материал, въз основа на който са получени нейните оригинални форми.

ЗЛАТНА РИБКА
Разновидности на златната рибка се отглеждат и развъждат в Китай, Япония и Корея, изграждайки цял спектър от форми и вариации. За първи път за развъждане на златни рибки се съобщава в древен Китай през ІV-V век пр,н.е., но прототипи на съвременните породи са били създадени значително по-рано.
Златните рибки се отглеждат в специално отредени им аквариуми с вместимост не по-малка от 150 л. Такъв аквариум трябва да бъде оборудван със система за аериране, филтрация и нагряване на водата, за бъде засаден с големи растения със силна коренна система. Болшинството разновидности на златната рибка могат да повредят пищните си и нежни плавници в твърдите листа на растенията, за това в аквариума трябва да има достатъчно простор за плуване. Грунта трябва да се подбере така, че рибите да не се нараняват в него. Най-подходящ е едрозърнестия пясък. Особено внимание трябва да се отдели на чистотата на водата и балансираното хранене на рибите. Златните рибки имат нужда от разнообразна и обилна храна - различни видове жива храна, добавки от ситно нарязано рибно филе, както и сварени листни зеленчуци. Не бива да се прехранват рибите, тъй като това води до влошаване на тяхното състояние и затлъстяване.
Необходимо е да се следи внимателно температурния режим и редовно да се сменя водата. При по-ниски температури - 18-20° С могат да се отглеждат само някои непретенциозни форми - комета, шубункин и др. Останалите разновидности се нуждаят от температура на водата 23-26° С. Големите размери и интензивния обмен на веществата у златните рибки води до това, че в аквариума бьрзо се натрупват нечистотии. Освен филтриране, необходимо е ежеседмично да се заменя не по-малко от 1/10- 1/5 част от водата с прясна, престояла.
Ако са отглеждани при подходящи условия, на втората година от живота си златните рибки стават половозрели. Самците са по-подвжни. Преди размножаването рибите се държат разделно и се хранят обилно. За размножаване е подходящ 50-литров аквариум за породите с късо тяло и 80-литров - за породите с дълго тяло. Водата трябва да бъде прясна, престояла преди наливане в аквариума, с температура 25-26° С. Събират се двама самци и една самка. Хвърлянето на хайвера и оплождането продьлжава няколко часа. След това рибите се преместват от размножителния аквариум. Водата в него трябва да се дезинфекцира със слаб разтвор на трипафлавин и интензивно да се аерира. След 4-5 денонощия се появяват личинките, които за 2-3 дни се превръщат в миниатюрни рибки, нуждаещи се от обилно многократно хранене, хранят се с много ситна жива храна, яйчен жълтък, попарена и ситно стрита суха дафния. В зависимост от темповете на растежа малките се сортират, за да не се допуска канибализъм.
Златните рибки с дълго тяло обикновено живеят по няколко десетки години. Рибките с късо тяло живеят значително по-малко, като престават да дават потомство към десетата година.Най-популярни са следните породи златни рибки.

КОМЕТА
Има дълъг опашен плавник, който при най-добрите екземпляри превишава дължината на тялото 3-4 пъти. Високо ценени са рибите със сребристо тяло и червен или жълт опашен плавник.

ЗВЕЗДОБРОЕЦ
Долната част на очната кухина е превърната в мехур, които изтласква очната ябълка нагоре, поради което рибата има възможност да гледа само нагоре. Тялото е късо, гръбен плавник отсъства, окраската е предимно златисточервена.

КАЛИКО
Така в Япония се нарича златната рибка, която съчетава в окраската си бели, черни, жълти и червени тонове. На третата година от живота и се появява и син цвят.
Най-ценени са екземплярите с големи цветни петна, разположени не само по тялото,но и по всички плавници

ШУБУНКИН
Обикновена златна рибка с удължено тяло и плавници. Отличава се с пъстра окраска с мозаечен рисунък и почти прозрачни люспи. Ценят се най-вече екземплярите с преобладаващи синйо-виолетови тонове.

ВОАЛНА ЗЛАТНА РИБКА
Най-разпространената златна рибка. Дължи своята красота на дългата си и пищна опашка. Състои се от два сраснали се плавника, които могат да образуват допълнителни гънки. Съществуват общоприети стандарти за съотношението на височината на тялото и неговата дължина, както и за съотношението между дьлжината на опашния и останалите плавници. Много е важно на гръбния плавник лъчите да са твърди за да го дьржат разгънат, което придава на рибата особена грациозност. Окраската на воалните златни рибки е разнообразна, особено у така наречените безлюспести екземпляри /с прозрачни лкюпи/.

ХИРОШИМА
Интересна риба у която клапаните на ноздрите са хипертрофирани във вид на помпони. През последните години е получена дава цветова вариация азума-нишики /източен брокат/, при която красиво се съчетават черни петънца, разхвърляни по цялото тяло и оранжевожълти блестящи люспи

ТЕЛЕСКОП
Една от най-интересните породи с големи изпъкнали очи. Общоприети критерии за качествата на телескопите са късото яйцевидно тяло, значителните размери на плавниците и очите. Черните и безлюспести решетьчни телескопи са нежни, топлолюбиви видове, изискващи много грижи.

ЛЪВСКА ГЛАВА
Характерна особеност на тази порода са червените мастни израстъци по главата и хрилните капачета и отсъствието на гръбен плавник. Тялото е кръгло, плавниците са къси. Лъвската глава е наи-красива на 4-5 годишна възраст.

ОРАНДА
Отличава се от волната златна рибка по характерния си мастен израстък на главата. Тази порода има много цветни вариации. Особено се цени "червената шапчица" с млечнобяло петно и червен израстък на главата.

РОД ДАНИО /Danio/
Неголемите риби от този род произхождат от Югоизточна Азия. От същия род се отделят някои относително дребни видове обединени в подрод брахиданио /Brachidanio/. Рибите имат стройно, издължено тяло. Те са изключително подвижни, за това са им необходими просторни, удължени аквариуми, засадени с растения, но на гъсто. Тези риби водят групов начин на живот. Не са взискателни кьм състава на водата. Хранят се с всички видове живи храни, като не отказват и сухи, и комбинирани храни. Сред акваристите са много популярни зебрите, розовото и черно-ивичестото данио. Те са сравнително дребни - 4-5 см дълги, непретенциозни, миролюбиви.
Самците са по-дребни и по-стройни от самките. По-рядко в аквариумите се срещат по-едрите видове от рода данио деварио, дълъг до 8 см и данио еквипинатус, достигащ дължина от 12 см.
За развъждане се използват стъклени съдове, като за дребните видове подходящ обем е три литра, за по-едрите 30-40 л. Нивото на водата в размножителния аквариум трябва да бъде 10-20 см. Водата трябва да бъде прясна, престояла няколко дни.
Твърдостта и активната реакция на водата нямат особено значение.На дъното се поставя мрежичка, тъй като рибите изяждат хайвера. Субстрата представлява дребнолистни растения. За размножаване се отделят една самка и двама самци. При температура 26-27° С личинките се излюпват по правило след 24-36 часа, няколко дни висят по стените на съда и по растенията, след което се превръщат в малки рибки и започват да плуват и да ядат. При обилна храна и добра аерация на водата рибите растат много бързо.
Представители на този род се поддават на селекция и между видова хибридизация.

РОД ЛАБЕО /Labeo/
Представители на този род обитават водоемите на Африка, Централна и Югоизточна Азия. Някои бързорастящи азиатски видове стигат значителни размери /над 1 метър/ и се развъждат промишлено. Много африкански видове са обект на риболов. С особена популярност сред любителите - акваристи се ползват два вида лабео: двуцветния и зеления.
Лабео са типични фитофаги. Своебразното устройство на устата им - наличие на рогово покритие върху дебелите устни - позволява да изтръгват водораслите. В аквариума те постоянно "обработват" растенията, стените, корените, камъните т.е. всичко, върху което се образуват водорасли. При това могат да се обръщат с корема на горе и да се придвижват надолу с главата. При недостиг на растителна храна, ядат и жива. Необходимо е, обаче, постоянно да се подхранват с растителна храна. Особения начин на хранене на лабео природата се обяснява с вътревидовата агресивност. За да се нахрани, всяка рибка защитава определен участък от водоема и е готова да го брани.
Към другите риби лабео са равнодушни. Развъждането им представлява сложен проблем. За да се реши той се използват хормонално стимулиране, което изисква специални познания от любителя и много точна дозировка на прилаганите препарати.
За размножаване е необходим голям /над 200 л/ аквариум, оборудван с множество укрития. Показатели на водата: твърдост - не повече от 10°, рН - 6,8-6,9, температура - 26-27° С.
Личинките се излюпват към края на първото денонощие и в началото лежат неподвижно на дъното. След няколко дни те започват да плуват и да се хранят. Това е критичен момент за тях, тъй като са много дребни и се нуждаят от храна със съответните размери. В аквариума, в който подрастват тези рибки, задължително трябва да има дребен зоопланктон. На едномесечна възраст младите риби придобиват вида на родителите си.

РОД РАЗБОРА /Rasbora/
Рибите от този род населяват вътрешните водоеми на Югоизточно Азия, Индонезия и Филипините. Отделни видове се срещат и в Африка. Съществуват над 50 вида разбори. В повечето случаи това са неголеми, пъстри, подвижни рибки с малко удължено тяло. Живеят на групи в горните слоеве на бавно течащи води.
Не са взискателни към условията на отглеждане. Оптималните са твърдост - до 12°, рН - 6,5-6,9, температура-около 24° С. Желателно е водата да се подменя ежеседмично /1/10/. Разборите обичат слабото течение на водата, в която се държат на групи. Обичат всякакви видове жива храна, но предпочитат най-вече дребните ракообразни и личинки на комари.

РОД ТАНИХТИС /Tanichthys/
Рибите от този монотипичен род са много популярни сред любителите - акваристи.

КАРДИНАЛ /Т. albonubes/ Обитава малки реки в Южен Китай. В окраската на този вид действително има цвят на кардиналска мантия. Тялото на неголемите стройни риби е украсено със златиста, а при младите екземпляри - синьозелена, блестяща ивица, която започва от очите и продължава към опашния плавник.
Едно от достойнствата на кардинала е неговата издръжливост и непретенциозност към условията на живот. Химическия състав на водата няма значение за отглеждането и развъждането. Оптималната температура на водата за отглеждане е 18-20° а за развъждане - 22° С. Рибите са миролюбиви, не закачат своите малки, за това могат да се развъждат в аквариума, в който се отглеждат. Самките хвърлят хайвера в продължение един месец ежедневно, на малки порции. Личинките и малките са изключително дребни. При отсъствието на други видове риби гъсто засадения с растения аквариум е възможна появата на няколко поколения кардинали. За да бъде този процес по-ефективен се препоръчва редовно подхранване на малките със зоопланктон. Малките добре се хранят и с твърдо сварено кокоше яйце.

СЕМЕЙСТВО БРОНИРАНИ СОМОВЕ /Callichthyidae/ Тези риби са широко разпространени в южноамериканските водоеми. Дълги са до 7 см и предпочитат крайбрежните плитки места в бавнотечащи или застояли води. Обитават мекото дъно -пясъчно или тинесто. Характерен техен признак е защитната броня от костни пластини, покриваща дори главата. На горната челюст са разположени една или две двойки мустачки. Самките са по-едри от самците, които имат щиповиден гръбен плавник, висок и заострен.
Рибите от това семейство са непретенциозни, но е желателно е да бъдат отглеждани в невисоки аквариуми, отчитащи необходимостта от постоянно издигане до повърхността за "хващане" на атмосферен въздух. Ето защо в аквариума не бива да има много плаващи растения. Необходимо е да се устроят всевъзможни убежища, от които имат нужда рибите. Най-добре е бронираните сомчета да се отглеждат във видов аквариум, тъй като при наличието на други видове, които взимат храната си дълбоко във водата, те постоянно няма да си дояждат.

РОД КОРИДОРАС /Corydoras/
Рибите, принадлежащи към рода, са най-популярен обект за аквариумно отглеждане. Развъждат се над 20 вида, в частност пунктираното и леопардовото сомчета, окраската на тези риби, както и на много други, водещи придънен начин на живот, не е ярка. Най-често е кафеникавозеленикава, понякога матовосребриста. Дължината на тялото е от 2,5 до 6 см. Развъждането на рибите не е сложно. При температура 20° С хайвера се развива в течение на 8-12 денонощия. В началото се хранят с дребен зоопланктон. Сред тези сомчета има видове, които до сега не са развъдени в аквариум.

СЕМЕЙСТВО ЛОРИКАРИЕВИ /Loricariidae/ Обединява повече от 200 вида, разпространени в тропическите и субтропическите области на Южна Америка. Рибите са се приспособили отлично към обитаването на планински ручеи и бурно течащи реки: мощната уста, с която са надарени, им е необходима за да изтръгват водораслите, с които главно се хранят. Тялото им е покрито с многоъгълни пластинки - своеобразна защитна ризница. Повечето видове водят сумрачен начин на живот.

ЛОРИКАРИЯ /L. tilamentosa/ В естествени условия тази риба достига дължина 25 см, а в аквариума - много по-малко. Тялото е светлокафяво, тънко, издължено, на гръбния, гръдните и аналния плавници има шипове. Самките са по-пълни от самците. Отглеждат се в аквариуми със средни размери. Лорикариите обичат добре аерирана, чиста вода със средна твърдост. Имат нужда от ук|рития. В плен рибите не могат напълно да си осигурят растителна храна, за това трябва допълнително да се подхранват. Рибите охотно ядат жива храна.
За размножаването им е необходима мека вода /до 8?/ и добра аерация. За субстрат им служат пролуките между камъните, корените и водните растения. Но най-добре е да се използват пластмасови тръбички с дължина около 20 см и вътрешен диаметър над 3 см. Размножаването е по двойки. Самките хвърлят хайвера вътре в тръбичката, след което самеца ляга отгоре обезпечавайки с плавниците си приток на прясна вода дотогава докато не се появят личинките и не се развият малките рибки. Развитието на личинките става при температура на водата 24° С продължение на 8-9 дни. По това време е нужно постепенно да се повишава нейната твърдост в аквариума за подрастване.

СЕМЕЙСТВО ПЕЦИЛИЕВИ /Poeciliidae/
Разпространени са в тропическите и субтропически, понякога големи водоеми на Америка. По принцип, това са дребни риби, с ярко изразен полов диморфизъм. Оплождането е вътрешно. Самките изнасят и раждат оформените, доста едри рибки, способни за самостоятелен живот. Непретенциозността на живораждащите шаранозъби, лесното размножаване, ярката окраска и, главното, възможностите за селекционна дейност, обуславят тяхната популярност.

РОД ПЕЦИЛИЯ /Роесilia/
Към този род се отнасят видове, считани по-рано за самостоятелни - молинезии и гупи.

ГУПИ /Р. reticulata/ Тяхната родина са водоемите на Венецуела, Барбадос, Гвиана, Северна Бразилия, където тези малки рибки играят важна екологическа роля, унищожавайки ларвите на малариините комари и москитите. Успешно са се аклиматизирали и в други тропически райони на света.
Самците са дребни /3-4 см/, окраската им преобладава сивокафеникавото с много ярки червени, сини, зелени и черни различни по форма петьнца. Самките са по-едри - дълги са до 6 см, жълтозеленикави. Природните форми са изключително непретенциозни. менюто им включва всички видове аквариумни храни, но трябва да съдържа и растителна храна. Самките са много плодовити, размножаването е бързо и в голямо количество. Гупите са миролюбиви и могат да съжителстват с всеки нехищен вид риба.
Гупите, толкова привлекателни по своята форма и окраска, са резултат на упорита селекционна работа. Това са по-взискателни и изискващи много добри условия форми. Водата трябва да бьде със средна твьрдост /7-10°/, рН - около 7, температура - 24-27? С. Особено важно е да не се допускат температурни колебания. За групово отглеждане са подходящи аквариуми със средни размери. Водата трябва да се аерира и филтрира. Аквариума се засажда по-гъсто с растения без твърди режещи краища, които могат да повредят нежните плавници на рибите. Желателно е също да не се поставят в аквариума камъни и корени с остри върхове.
Особено внимание следва да се отдели на правилното и регулярно хранене. Най-добри резултати се постигат при хранене с всякакви видове жива храна, съчетана с комбинирани храни.
Водата се подменя редовно. Не се допуска пренаселеност в аквариума. У гупите често се цепят плавниците. За да се избегне неприятно явление трябва стриктно да се спазват общите препоръки за отглеждане на тези риби като не се допускат големи интервали в храненето.
Отглеждането и селекцията на гупи е важно направление в развитието на съвременната акваристика. Ежегодно в различни страни се провеждат изложби и конкурси в съответствие с международните стандарти на породните форми и критериите за тяхната оценка. Там се демонстрират неизчерпаемите възможности на селекционирането, основаващи се на опита и знанията в областта на генетиката.

ОБИКНОВЕН МЕЧЕНОСЕЦ /Xiphophorus helleri/ Изходния вид - т.нар. зелен меченосец - се оказал доста пластичен за селекция. Меченосците обикновено доста по-рано са се оказали сред останалите пецилиеви в аквариумите на начинаещите акваристи. Отличава се с ярката си окраска изкуствено получените форми имат красиви червени, черни, петнисти и мрежести оцветявания. Храни се и се разъжда като предишния вид.

ОСТРОМУЦУНЕСТА МОЛИНЕЗИЯ /Р. sphenops/ Родината на тази рибка са водоемите на Мексико и Колумбия. Топлолюбив вид, развива се добре и успешно се размножава в просторни аквариуми с вода със средна и по-висока твьрдост, леко подсолена /1 чаена лъжичка на 10 л /, при температура не по-ниска от 24° С. Задължително е водата редовно да се подменя, да се аерира и филтрира. Обилното хранене с разнообразна жива храна с добавяне на растителна храна е задължително условие за добрата плодовитост на рибите. Самките изнасят потомството 40-45 дни, при едно раждане на бял свят се появяват до 150 малки, способни веднага да се хранят с дребни циклопи. Добре почистват аквариумните растения от обраствания.

МОЛИНЕЗИЯ ВЕЛИФЕРА /Р. velifera/ Обитава крайбрежните водоеми и речни устия на полуостров Юкатан. Отглежда се в просторни аквариуми с доста твърда вода /не по-малко от 12°/, Оптималната температура на водата е 26-28° С. При добри условия на отглеждане израства до 12 см. Окраската на тази молинезия е синьозелена със седефен блясък. Гърлото и гърдите у самците са оранжеви. Рибите са украсени с висок гръбен плавник. Много красива е черната велифера. Едногодишните самци имат червена ивица на гръбния плавник. Селекционирана е златна-албиносна форма на велиферата.

СЕМЕЙСТВО ЦИХЛИДИ /Cichlidae/
Членовете на това семейство се отличават с особените си морфологически признаци, поведенчески реакции и способи за размножаване.
За болшинството видове е характерно здраво тяло, издължено, по-рядко - изтеглено нагоре. По принцип, цихлидите имат голяма глава с изпъкнало чело, у самците - с мастен израстък, широка уста със силни устни. Гръбния и аналния плавници са издължени, с твърди предни и по-меки задни лъчи. Страничната линия е непълна. Разнообразни са размерите и местообитанията на цихлидите - те са широко разпространени - Централна и Южна Америка, Югозападна Азия, Индия и Африка. Живеят в прясната вода бавно течащи реки, ручеи и езера. Хранят се както с животинска, така и с растителна храна. Някои видове са ярко изразени хищници. Изискват достатъчно просторни, а за някои видове - до 200-литрови аквариуми, с чиста, обогатена с кислород вода със съответната твърдост. При отглеждането на повечето видове филтрацията и аерирането са задължителни, а някои видове изискват наличието на биофилтър. Голямо значение има подмяната на водата. Цихлидите са особено чувствителни към нейното качество, особено тези от големите африкански езера, затова е необходимо да се следи рН и минерализацията. Повечето видове са топлолюбиви, температурата трябва да бъде 26-28° С. Хранят се предимно с живи храни, но някои от тях имат нужда и от растителна храна.
Много интересно е размножаването на цихлидите. Обичайно е бъдещите родители да охраняват водното пространство, в което ще полагат грижи за своето потомство.
Когато се подбират цихлидите за един аквариум, трябва да се взимат различни фактори: техните изисквания за качеството на водата, начина на хранене, поведението им, степента на агресивност и способите за размножаване. Само при съблюдаване на общите и специфични изисквания, произтичащи от биологията на рода /вида/, може да се постигнат успехи в отглеждането и развъждането на цихлидите.
Известни са няколко вида аквариуми, предназначени за цихлиди, създавани не само по географски признак, но и с отчитане особеностите на храненето, поведението, размножаването, вътревидовата и междувидовата съвместимост. Широко разпространени са два типа: за отглеждане на дребни и едри видове, образуващи съобщества по двойки. Как се създава съобщество на една двойка риби в аквариума? Най-добрия начин е като се вземат едновременно по 5-6 екземпляра от всеки вид в млада възраст и се държат съвместно, докато по естествен път не се образуват двойки. Излишните риби постепенно се отстраняват. Териториалните претенции на цихлидите, са доттук и възникващите напрегнати ръзкив между оформилите се двойки, техният стремеж да заемат най-изгодните и безопасни участъци в ъглите на аквариума и в изкуствените укрития, определя облика на изкуствения водоем. Външно цихлидите са малкоподвижни и дори флегматични. Рядко възникват сблъсъци по границите на охраняемите участъци.
Внимателния поглед, обаче, може да забележи индивидуалните особености на рибите и своеобразието на тяхното поведение. При размножаването цихлидите се преобразяват, усилва се интензивността на окраската им, по-често от обикновено разперват плавниците си, потреперват - с една дума, изпълняват ритуала на брачната игра. По това време рибите подготвят хайверно гнездо.
Хвърлянето на хайвера се ускорява с подмяната на водата. Повишаването на нейната температура до 26-28° С. При цихлидите и геофагусите, полагащи своя хайвер върху субстрат, където той се развива под бдителната им охрана, личинките се излюпват към края на третото денонощие, а след още 5-6 дни малките започват да плуват под родителски контрол и се хранят с дребен зоопланктон.
Цихлидите са грижовни родители. Те стават много агресивни, когато защитават своето потомство.
Ако целта на любителя - акварист е да получи повече малки, необходимо е да устрои размножителен аквариум с обем не по-малък от 70-80 л, където се пуска оформилата се двойка. Но нататък не бива тя да се разделя, тъй като възрастните риби, дори разнополовите, не са общителни и трудно свикват с други индивиди.

АМЕРИКАНСКИ ЦИХЛИДИ
Известно е, че в Южна Америка, в частност басейна на Амазонка, обитават множество различни видове риби. Много са тук като цихлидите, станали аквариумни риби.
За отглеждане на американски цихлиди е необходим аквариум с обем над 22 л, дълъг не по-малко от един метър, с нагревател и устройства за аериране и филтриране на водата. Вътре в него трябва да се създаде цяла система от укрития, съответстващи на размери на възрастните риби. Оптималната температура на водата е 26-28° С, твърдост на водата - 8-12°С, рН - около 7. По правило, рибите не са много внимателни с растенията, подкопават корените им, но все пак е възможно, от млада възраст да се приучават към водната растителност. Подходящи са само твърдолистни, големи растения, главно ехинодоруси. Водата се подменя ежеседмично /1/10 - 1/5 част/.
Препоръчват се всички видове живи храни. Допуска се подхранване с говеждо без тлъстини, добре промито, рибно филе, месо от скариди. За отглеждане по двойки в общия аквариум може да се препоръчват следните видове големи цихлиди.

РОД ДИСКУСИ /Symphysodon/
Има акваристи, които никога не са отглеждали цихлиди, но няма нито един, които да не признава очарованието на дискусите. Интереса към тях е обусловен от красотата им, своеобразното им поведение и трудното размножаване.
Дискусите произхождат от водоемите на Бразилия. Споровете относно класификацията на дискусите продължават и до днес, но повечето систематици са склонни да приемат, че става дума ,еамо за един вид и осем географски раси и цветови форми на този всички дискуси имат почти кръгло тяло /диск/, малка за големината на тялото глава, едри изразителни очи. В природата рибите достигат дължина от 15 до 30 см. Половия диморфизъм е слабо изразен, но самците, по правило, са по-едри, мощни, с по-извити плавници и ярко украсени.
За отглеждане на дискусите е необходим просторен аквариум с вместимост над 200 л, с филтър и нагревател. Условията за отглеждане са следните: твърдост на водата - до 12°, рН - 5,8 - 7,2, температура на водата - 25-28? С. Нужно е редовно да се подменя водата. Храната трябва да бъде доброкачествена и редовна: чист тубифекс, ларви на комари, дафния, рибите може да се приучват и към комбинирани храни. Те бързо свикват с един вид храна, главно тубифекс. Това не трябва да се допуска. Балансираното хранене се явява решаващ фактор за нормалното полово съзряване и подготовката на рибите за размножаване.
Рибите се развъждат в аквариум с минимална вместимост от 150 л и височина 50 см. Показателите на водата в размножителния аквариум са: твърдост - около 4°, рН - 6-6,5, температура 28-30? С. В качеството на хайверен субстрат се използват тесни и високи керамични саксийки, широколистни растения, пластмасови пластини във вид на листа. Двойката риби се образува самостоятелно. Размножаването се осъществява, както и при болшинството цихлиди. Продуктивността на дискусите е до 350 хайверни зрънца, обикновено много по-малко. Личинките се появяват след 50-60 ч, а след 3-4 денонощия малките се оформят и започват да се хранят с епителния секрет на възрастните риби, задържайки се върху тялото на родителите си. В това се състои главната особеност и трудност на развъждането - по една или друга причина родителите не отделят секрет и изяждат хайвера или малките. При наличието на секрет размножаването зависи от "добрите намерения" на двойката и своевременното подхранване на малките с дребен планктон.

РОД СКАЛАРИЯ /Pterophyllum/
Рода включва риби с тясно тяло, дълго до 15 см, което заедно с издължения и аналния плавници има формата на полумесец. Гръдните плавници са дълги, с формата на сабя.
Окраската е блестяща, сребриста. По тялото са разположени вертикални черни ивици, а ириса на очите е червен.

ОБИКНОВЕНА СКАЛАРИЯ /Р. scalare/ Обитава Амазонка и нейните притоци. Тялото на рибата е странично сплеснато, почти кръгло. Тръбния и аналния плавници са издължени. В окраската на природните форми преобладават сребристи тонове, тялото е пресечено от вертикални черни ивици. Гръбчето е тъмнозелено. Добрите екземпляри имат червен очен ирис. При младите индивиди е трудно де си определи пола. При достигане на полова зрялост се появяват забележими различия; самците са по-едри, с по-високо чело и по-развити плавници, украсени с дълги ресни.
От няколко десетилетия скалариите се отглеждат и развъждат успешно в аквариум, като се селекционират нови цветови и екстериорни вариации. По изкуствен път са получени черни, опушени, мраморни, златни, леопардови и други цветови форми.
Хайверната двойка се образува самостоятелно. Интересно е поведението на скалариите преди размножителния период - те често разтварят плавниците си един срещу друг, а самците издават отчетливи звуци. За хайверен субстрат служат листа на растения, а понякога и аквариумното стъкло, предварително почистено от рибите. Целесъобразно е използването и на изкуствен субстрат - неутрална към водата пластмаса със зелен цвят във формата на лист, която е лесно да се премести с положения хайвер в отделен съд за изкуствено отглеждане.
Хвърлянето на хайвера и оплождането се стимулира с добавянето на прясна, отлежала вода и повишаване на температурата 27-28° С. Ако двойката риби се намират в специален размножителен аквариум с обем над 60 л, то не е необходимо да се полагат специални грижи за малките, тъй като скалариите са грижливи родители. Срещат се и родители, които изяждат хайвера или устройват боеве помежду си. В този случай изкуственото отглеждане е неизбежно. Хайвера със субстрата се премества в неголям аквариум или в емайлиран съд с вода със същата температура, както и в размножителния аквариум, обеззаразява се със слаб разтвор на трипафлабин /0.06 а на 10 л вода/ и се установява постоянно продухване на 1-2 см от хайвера. Личинките се излапват след две денонощия, на шестото малките започват да плуват. Хранят се със зоопланктон, след това с дафния, яйчен жълтък и други храни. Скалариите растат бързо, при добро хранене след месец вече ядат всички видове жива храна за възрастни риби.
Независимо от внушителните си размери, това са мирлюбиви риби. Те лесно съжителстват с доста по-дребни видове. В размножителния период, обаче, ревностно охраняват своята територия, прогонвайки най-вече едрите риби. През този период нараства и вътревидовата агресивност на скалариите. Затова не бива да се пренаселва аквариума с риби, тъй като постоянното съперничество често води до травми. Плашливостта на рибите изисква от любителя-акварист предпазливост в движенията около аквариума. В паниката си рибите се хвърлят във всички посоки и могат сериозно да се наранят,

АФРИКАНСКИ ЦИХЛИДИ
Африканските цихлиди са отдавна известни на акваристите, предназначения за тях аквариум трябва да бъде просторен, с обем не по-малък от 200 л, с множество укрития. Водата трябва да бъде с малко по-малка твърдост, отколкото водата за американските цихлиди, с температура над 24° С. Филтрирането и аерацията са задължителни. Водата се подменя ежеседмично, не по-малко от 1/5. Африканските цихлиди се хранят, както и рибите от предишната група, но със значително повече растителни добавки. Съществуват редица особености в размножаването на тези риби, описани в специализираната литература.
Обикновено в голяма група риби се открояват двама, понякога трима силни самци, които постоянно си съперничат. По това време те са интензивно украсени. Особено ефектна е черната "брада" - синкавочерна долна челюст и коремни плавници, някои части на тялото са ярко оцветени в жълтозелени и синьозелени тонове. Най-агресивните самци са с интензивна синьозелена окраска. Отглеждането на цихлиди от езерата Малави и Танганайка се е превърнало в самостоятелно направление на съвременната акваристика.

МАЛАВИЙСКИ ЦИХЛИДИ
Аквариумът за цихлидите от езерото Малави трябва да бъде достатъчно просторен - не по-малък от 250 л. Относително големите размери на отглежданите в него цихлиди, взискателността им към чистотата и състава на водата и температурния режим обуславят особения характер на такьв вид аквариум. Езерната вода, в която живеят "малавийците" е силно минерализирана, твърдостта е 12° и повече, рН - 7,7-8,6, температурата в зависимост от годишното време е 22-32° С.
Аквариума задължително трябва да бьде оборудван с филтър, най-добре с биологично очистване на водата, тъй като натрупването на гниещи продукти е гибелно за тези цихлиди. Нужна е интензивна аерация, нагряване на аквариума и ежеседмична подмяна на 1/5 - от водата: При необходимост рН се повишава със сода. Оптималния температурен режим е 26-27° С. Заселването с малавийски цихлиди е нормирано: не по-малко от 15 л вода на една едра риба и 10 л - на дребна. За да се създадат близки до природните условия, в аквариума се устройват пещери, скални ниши и др. Рибите са много подвижни, срещат се и агресивни през размножителния период екземпляри. Тъй като те постоянно разравят грунта, отглеждането на растения в аквариума е невъзможно. Едри твърдолистни растения, обаче, могат да се засаждат в цепнатините между камъните или саксийки. В природата малавийските цихлиди се хранят главно с водорасли, които покриват подводните скали, до които достигат лъчите на горещото тропическо слънце. Преминаването на цихлидите само на жива храна, в частност на тубифекс, към който те бързо привикват, оказва негативно въздействие върху техния екстериор, окраска и размножаване. Ето защо техния хранителен порцион трябва да бъде разнообразен и да съдържа растителни елементи. Добри резултати дава използването на комбинирани храни.
Често любителите-акваристи се оплакват от прекалената агресивност на малавийските цихлиди. В действителност, тези риби не са по-агресивни от другите видове. Тяхната агресивност намалява забележимо при голямо количество риби от различни Видове. Препоръчва се харемното отглеждане на повечето видове /няколко самки на един самец/. Размножаването е много своеобразно: хайвера и личинките се инкубират в устата на самката, напускащите самката малки са доста големи /12-15 мм/ и веднага са способни да се хранят с дребни дафнии и циклопи. Инкубационния период продължава 18-45 денонощия. Рибите не образуват двойки, самеца и самката са заедно само по време на хвърлянето на хайвера. Самците не участват в отглеждането на потомството, нещо повече, може да преследват самката с хайвер в устата. По правило, естествения процес на инкубация, не дава очакваните резултати. Самките или изхвърлят хайвера, спасявайки се от преследването, или го изяждат по време на храненето на останалите риби. Това може да се избегне чрез изкуствено инкубиране на хайвера. Прави се по следния начин: 2-3 часа след окончателното хвърляне на хайвера самката внимателно се улавя в неголям съд с вода със същия състав, както и в аквариума. С чиста мокра тъкан се покрива дланта на ръката, рибата се взема така, че главата й да бъде свободна, и ръката се спуска в подготвения съд с вода. С другата ръка, като се използва чиста пинцета, внимателно се отваря долната челюст на рибата и хайвера изпада от устата. Трябва да се действа много внимателно, тъй като тази процедура невинаги е безболезнена за рибата. След това самката се пуска в аквариума /при необходимост може да се даде известна почивка/, а хайвера незабавно се слага в инкубатор. По време на инкубирането трябва своевременно да се отстранят побелелите хайверни зрънца. При нормално развитие на хайвера отглеждането на малките не представлява трудност.

ЦИХЛИДИ ОТ ЕЗЕРОТО ТАНГАНАЙКА
Езерото Танганайка, второто по дълбочина сладководно езеро в света, днес е превърнато в резерват. В него живеят множество риби, в това число и цихлиди, които все още не са изучени докрай. По-високата степен на минерализация и рН, в сравнение с водата в езерото Малави, както и някои други фактори обуславят специфичното отглеждане на танганайските цихлиди. В аквариум с обем не по-малък от 150 л трябва да се поддържа идеална чистота и стабилен хидрохимически състав на водата. Рибите понасят тежко резките колебания в показателя рН, който не трябба да бъде по-ниськ от 7,5. Основно правило е много внимателна подмяна на водата - неповече от 1/10 от обема всяка седмица. Оптималния температурен режим е 25-27° С. Болшинството видове се хранят с ракообразни и ларви на насекоми. Периодично се нуждаят от растителна храна. Цихлидите от езерото Танганзйка са по-склонни на съвместно съжителство с различни растения в аквариума. Нуждаят се от укрития, а филтрацията, аерирането и нагряването са задължителни.

ЛАБИРИНТОВИ РИБИ /Anabantaidei/
Отличителен белег на лабиринтовите риби е допълнителния дихателен орган - дихателна кухина - лабиринт, благодарение на който те улавят с уста атмосферен въздух, усвояват кислород в добавка към постъпващия чрез хрилете. Това позволява на рибите да живеят във водоеми, бедни на кислород.
Тяхната родина са водоемите в Югоизточна Азия, Индонезия и Африка. Лабиринтовите риби се отличават с разнообразни форми, окраска и размери. Като цяло, въпреки че са топлолюбиви, това са непретенциозни риби, подходящи за начинаещия акварист.

СЕМЕЙСТВО МАКРОПОДОВИ /Belontiidae/ Обединява няколко рода - макроподи /Macropodus/, бети /Betta/, колиза /Colisa/, трихогастер /Trichogaster/ и др. Произхождат от тропическите Водоеми на Америка и Африка. Отличителен белег е наличието на лабиринт, позволяващ на рибите да дишат атмосферен въздух. Някои видове са много агресивни.

РОД МАКРОПОДИ /Macropodus/
Включва няколко вида - истински макропод /има албиносна и синя форма/, черен и китайски макроподи.

ОБИКНОВЕН МАКРОПОД /М. opercularis/ Повече от 100 години живее и се размножава в аквариумни условия. Негова родина са Корея, Китай, Виетнам. Това е изключително красива рибка. Късото тяло на самците е украсено с нишковидно удължени плавници. Върху корпуса се редуват напречни синьозелени и червеникави ивици, същите цветове се наблюдават и на плавниците. Наситеността на окраската се усилва при повишаване на температурата на водата, както и при възбуждане на рибите. Самките са невзрачни, с къси плавници и издуто коремче. За развъждане е необходима температура 24-26° С. Хранят се с всички видове живи храни, но ядат и сухи, и комбинирани. Размножаването става след оформяне на двойки. Самецът строи гнездо от сложни от мехурчета въздух в близост до плаващи растения, под които се хвърля хайвера. Хвърленият хайвер е по-лек от водата, и самеца го събира в пяната, където той се развива под бдителния му поглед. Личинките са много дребни, но малките рибки се оформят лесно.
Отглеждат се също и албиносна и синя форма на този вид макропод. По-малко разпространен е друг вид - черния.

РОД КОЛИЗА / Colisa /
Състои се от няколко вида. Рибите не са големи, дължината им е до 3-5 см. Окраската е ярка, красива.

КОЛИЗА ЛАЛИЯ /С. lalia/ Родината на тази риба е Индия. Това е много красива неголяма /4-6 см/ миролюбива риба с овално, странично сплеснато тяло. Коремните плавници имат формата на мустаци. Основната окраска е синя с напречни косо разположени червени ивици. Топлолюбив вид, нуждае се от температура на водата минимум 25° С. Рибите лесно се плашат и не бива да се отглеждат заедно с големи, агресивни видове. Обичат да стоят в гъста растителност. Условията за развъждане са както при предишния вид.

РОД БЕТА /Веtta/
Представен е от един вид, които в резултат на многогодишна селекция е придобил немалко цветови и екстериорни форми - червени, сини, зелени, червенобели, виолетови, многоцветни, воални с дълги плавници и др. Съществува и албиносна форма.

БОЙНА РИБКА /B. splendens/ Названието си тази рибка е получила заради свирепата агресивност на самците, която се използва в страните от Югоизточна Азия за устройването на своеобразни "боеве". Този вид отдавна е обект на селекционна работа, в резултат на която са се появили ефектни цветови вариации с дълги плавници.
За отглеждането на бойни рибки, както и при макроподите, е достатъчен неголям аквариум. Рибите предпочитат стара вода с неутрална реакция /рн около 7/. Желателен е температурен режим от 25-28° С. Аквариума трябва да бъде добре засаден с водна растителност. Тези рибки се хранят с всякаква жива храна. Самките се различават от самците по по-дребния си размер, къси плавници и бледа окраска. Поради силната вътревидова агресивност, най-добре е бойните рибки, както и макроподите, да се отглеждат на двойки. Размножаването не е трудно и протича така, както при макроподите. Хайвера е по-тежьк от водата, но самецът го събира в гнездо. Максимална дължина плавниците достигат при индивиди, достигнали възраст 6-12 месеца.

РОД ТРИХОГАСТЕР /Trichogaster/
Представителите на този род достигат дължина на тялото 8-12 см, окраската е в приятни пастелни тонове. Не са взискателни към условията на живот.

МОЗАЕЧЕН ТРИХОГАСТЕР /Т. leeri/ Това е риба с великолепна окраска - по цялото тяло се мяркат светлокафяви петънца със седефен блясък, гърлото и гърдите на самците са яркочервени, аналния и опашния плавници са украсени с черна обшивка. Това е миролюбив и твърде плашлив вид, взискателен към чистотата и стабилния температурен режим /26-28° С/. Резките колебания в температурата на водата водят до простудни заболявания. Хранят се с жива храна. За развъждането е необходима зряла двойка и просторен размножителен аквариум /минимум 40 л/. Процеса на размножаване и отглеждане на потомството е както при предишните видове.

ПЕТНИСТ ТРИХОГАСТЕР /Т. trichoptenus/ Самците се отличават от самките по по-добре развитите и заострени гръбни и аналени плавници. Непретенциозни са към условията на отглеждане, отличават се със спокойно поведение, независимо от твърде големите си размери /до 12 см/. Размножават се както предишните видове.

Автор: Владимир Василев Йонев
Редактор: Елена Тодорова
София 1999г.



И още една полезна статия за аквариума


Въпреки мнението на много хора, рибите съвсем не са безлични и студени същества. Вярно е, че те не ухажват своите стопани както другите домашни любимци, но при добри грижи бързо се научават да разпознават стопанина си и стават приятелски настроени.

Най-очарователния аспект в отглеждането на аквариумни рибки в домашни условия е прекрасната възможност да се наблюдава техния живот в една обща водна система. Много вълнуващо зрелище за всеки акварист е сформирането на двойки при рибите. Повечето декоративни рибки проявяват учудваща деликатност и настойчивост при ухажването и любовните игри.

В домашния аквариум повечето рибки имат далеч по-добри възможности за по-голяма продължителност на живота, отколкото в дивата природа. При добри грижи червените неони могат да достигнат до 10-годишна възраст, докато в Южна Америка, където те се срещат, повечето от тези рибки биват изяждани от птици или от други животни по време на сухия сезон.

Но как вие можете да създадете един изкуствен дом, в които вашите любимци да се чувстват удобно?

Очарователния подводен свят на аквариума представлява един миниатюрен биотоп, където множеството биологични процеси трябва да бъдат добре балансирани помежду си. Това е необходимо, за да могат рибите и растенията да се чувстват комфортно в заобикалящата ги среда.


Размерът на изкуствения водоем зависи от помещението, с което разполагате. Но съществува едно основно правило, което трябва да се има предвид: колкото по-голям е аквариума, толкова по-лесно се поддържа той. Въпреки това, възможно е някои начинаещи любители да използват малки аквариуми с дължина от 60 до 80 см или дори по-малки. За тези аквариуми са подходящи само дребни рибки, но съществуват много видове, чиито размери не надхвърлят 3-4 см в зряла възраст.

Тъй като Всеки акварист е отговорен за живота на своите любимци, броят и големината на рибките, трябва винаги да отговаря на размерите на аквариума. Като за начало винаги най-важният въпрос е къде да бъде поставен изкуствения водоем. Очевидно е, че не би било правилно просто да вземете един аквариум, да го поставите където и да е и да пуснете рибките в него. Това съвсем не е елементарно нещо и би било безотговорно спрямо рибките. Освен това първоначалното удоволствие, което ще изпитате от вида на вашия аквариум, няма да продължи дълго. Не трябва да забравяте, че притежателят на аквариума е този, които конструира малкия биотоп, пресъздавайки самостоятелно една малка част от природата. Дори само това превръща аквариумното хоби в нещо наистина очарователно.

За да избегнете възможните грешки са ви необходими известни основни познания и систематизирана подготовка, каквито до голяма степен можете да получите от настоящата книга.


Мястото, където ще поставите вашия аквариум не трябва да попада под преки слънчеви лъчи. Ето защо един прозорец В южната част на апартамента ви не е много подходящ за да инсталиране до него своя изкуствен водоем. Резултатът би бил огромно развитие на водорасли. При всички случай изкуственото осветление е по-подходящо за аквариума от слънчевата светлина.

Не поставяйте вашия аквариум близост до топлинен източник, защото водата ще бъде подложена на високи температурни колебания.

ВИДОВЕ АКВАРИУМИ


Съществува широк асортимент от аквариуми, които можете да си набавите и които се различават не само по своите размери. Триъгълните изкуствени водоеми пасват отлично за ъгъла на вашата всекидневна. Можете също така да намерите изкуствени водоеми с високи стъкла, които са перфектни за скалари и дискуси. Т нар. аквариуми колони изглеждат много декоративни, но са трудни за поддръжка, а и рибите изглеждат неестествено в тези водоеми.

В зоомагазините можете да намерите аквариуми с всякаква форма. Дори можете да сглобите цяла аквариумна стена. Тази очарователна картина привлича погледите и когато човек я наблюдава има чувството, че се е пренесъл в далечна екзотична страна.

Вашия аквариум също може да послужи и като разделителна преграда в стаята, но в такъв случай той трябва да бъде дълбок поне 60 см, защото никак не е приятно да надничате от едната стая в другата просто през няколко плуващи между тях рибки. Ако имате достатъчно пространство можете да конструирате нещо като подводна скала /риф/ в средата на вашия изкуствен водоем. Подобно съоръжение изглежда фантастично и освен това е идеално за вашите риби.

Такъв аквариум със скала е оптималния вариант за африканския цихлиди. Общо взето, не съществува граница за вашето въображение, когато избирате формата на аквариума.

Възможно е да улесните устройството и оборудването на своя домашен аквариум, като си закупите от някой зоомагазин готов комплект, включващ основните аксесоари: нагревател, филтър и осветление.

Всички обикновени аквариуми в търговската мрежа са изработени от стъкло. Най-често четири стъклени стени и дъно са залепени със силиконово лепило. Черният силикон е най-подходящ за целта защото предотвратява растеж на водораслите, което иначе може да се случи, ако се използва прозрачен /безцветен/ силикон. Водораслите са способни да спукат спойката след известно време.

В зоомагазините се предлагат и изкуствени водоеми с квадратна форма, т.нар. кубични аквариуми, както и шестоъгълни и осмоъгълни, които изглеждат много декоративно, поставени свободно в стаята. Добре е само да намерите достатъчно голям аквариум, за да можете да скриете техническото оборудване в една купчина от скалички в средата на водоема. По този начин можете да наблюдавате вашите любимци от всички страни на аквариума. Особено по-големите африкански цихлиди са изключително ефектни в такъв изкуствен водоем. Друг много сполучлив и привлекателен за окото аквариум е т.нар. палудариум /paludarium/. Той може да бъде комбиниран с различни екзотични цветя и други растения и да се постави в "природното кътче" във вашия апартамент.

Този вид съоръжения са често срещани във фоайетата на хотелите. Тези водоеми са предимно без покрив, така че водните растения могат да се развиват над водата, следователно е възможно да настъпи цъфтеж, а след това и развитие на семената. Това им придава много естествен и хармоничен вид като на едно бистро прозрачно езерце във вашата всекидневна.

Някои видове рибки имат склонност да скачат. При някои видове това се случва рядко, но при други се стига до крайности. Това трябва да се има предвид, когато избирате рибките за вашия открит аквариум. Те трябва или да скачат само много малко /до 2-3 см/, рядко или никак, или нивото на водата трябва да бъде както в един палудариум - много по-ниско от действителния горен ръб на стъклата.

Въпреки голямото разнообразие на аквариуми, най-често любителите се ориентират към обикновените правоъгълни стъклени водоеми. За единичен аквариум вие ще имате нужда от една здрава поставка. Можете да използвате някакъв шкаф, рафт или етажерка, но трябва да сте сигурни, че той ще може да издържи аквариума, когато го напълните с вода.

Общото тегло на аквариума възлиза на теглото на празния аквариум плюс грунта и декорацията, плюс количеството вода /1л=1кг/. За да изчислите водната маса можете да използвате следната примерна схема:

Дължина х Дълбочина х Височина : 1000 = водна маса

Пример: Вие имате един аквариум, който е дълъг 60 см, дълбок 30 см и Висок 35 см

Дължина = 60 см

Дълбочина = 30 см

Височина = 35 см

60 х 30 х 35 = 63 000 :1000 = 63 л = 63 кг + инертната маса /аквариум, декорация/ = приблизително 100 кг общо тегло.


Автор: Владимир Василев Йонев
Редактор: Елена Тодорова
София 1999г.
Go to the top of the page
 
Quote Post
kayley
коментар 26.03.2008, 22:31
Коментар #2


Щуроглавка
*******

Група: Banned
Коментари: 4,056
Регистриран: 15.02.07
Потребител No.: 42



-
Go to the top of the page
 
Quote Post

Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 

Олекотена версия Час: 24.04.2014 - 04:04