Здравейте ( Вход | Регистрация )

 
Reply to this topicStart new topic
* Екология!
kayley
коментар 21.03.2008, 16:58
Коментар #1


Щуроглавка
*******

Група: Banned
Коментари: 4,056
Регистриран: 15.02.07
Потребител No.: 42



Общо за екологията:


Какво е екология на растенията ?

Екологията е не само наука за взаимоотношенията между растенията, но и за взаимоотношенията между растения и животни и между живата и неживата природа, т.е. наука за взаимоотношенията между живата природа и заобикалящата я среда. Днес много често екоплкогията неправилно се смята само за наука за жизнената среда на организмите.

Акваристът и екологията

Какво е биологично равновесие ?

Биологично равновесие се наричат уравновесените екологични взаимоотношения между растенията, животните и външните фактори. Основа на биологичното равновесие са добре развиващите се растения, които като продуценти на органична маса могат да създадат равновесие и сами за себе си независимо от присъствието на рибите. От друга страна, в аквариум без растения или съответни технически съоръжения рибите предизвикват нарушение на биологичното равновесие. Ако в аквариума има подходяща вода, песъчливо дъно и добре развите растителност, главният регулатор на биологичното равновесие са подходящият брой риби и пропорционалното им хранене със суха или друга храна.
Най – често причина за нарушаване на биологичното равновесие в аквариума е ограниченият брой растения, които не успяват да уравновесят диспропорцията между продукцията и разграждането на детрита. Друга причина може да бъде пренаселването на аквариума с риби. Обикновено в литературата се посочва колко риби могат да се отглеждат в определено количество вода. Трябва да се има в предвид и какви риби се отглеждат – едри или дребни, продуциращи много или малко детрит, и т.н. Други чести причини за нарушаване на биологичното равновесие са прехранването на рибите със суха храна, преторяването на растенията, високото съдържание на органични вещества в дъното на аквариума и всички фактори, които ограничават развитието на растенията, като например недостиг на светлина, токсични вещества, които се отделят от неподходящо подбран пясък, от камъни или корени, излишък от хр.вещества и др.
В недостатъчно осветените аквариуми биологичното равновесие се нарушава при смяна на годишните времена – по време на есенното и пролетното равноденствие. Точно тогава акваристите понасят най – големи загуби от растения и риби. От пролетното до есенното равноденствие растенията използват всъщност само дневната светлина, а през останалата част от годината трябва да се советяват допълнително. По този начин се променят условията на средата. За това идеални са тези съдове, които са поставени на сенчесто място в жилището и се осветяват изкуствено през цялата година. При тях различията в интензитета на светлината през различните сезони се отразяват най – слабо.

Как да се постигне биологично равновесие в аквариума и как да се запази ?

За да има биологично равновесие в аквариума, първото условие е да се поставят в достатъчно количество добре развити растения със свежи зелени листа. В съд с малко растения и пожълтели листа не може да се говори за биологично равновесие. То трябва да се осигури допълнително с филтриране и аериране. Ако растенията се развиват добре и нарастват, основата за биологично равновесие е изградена. Необходимо е внимателно да се прецени какъв трябва да е броят на рибите. Ръководим се от предполагаемата им големина и от това, дали ще се разчита на филтрация и аериране. Биологично равновесие може да се поддържа и без технически средства. Условието е в аквариума да не се разглеждат повече от един екземпляр от малките или средно големите риби на 2л вода, а от големите риби, каквито са скалариите, цихлидите, шлаерите и др. – един екземпляр на 3 – 5 л вода.
Биологичното равновесие се поддържа с внимателно и подходящо хранене, редовно почистване на детрита (най – малко 1 път в месеца), доосветяване на аквариума през зимните месеци и частична смяна на водата. По правило достатъчно е да се допълни толкова вода в аквариума, колкото е изтекла при почистването. Всеки месец би трябвало средно 1 /5 до 1 /4 от водата да се сменя с прясна.
Ако се стигне до нарушаване на равновесието и ако не се знае причината, излишно е да се преустройва аквариумът. Дори на дъното да има чист пясък, след 1 – 4 седмици водата отново потъмнява. В по – старите съдове водата потъмнява обикновено в началото на пролетта и есента. В тези случаи е достатъчно тя да се филтрира грижливо, по възможност през няколко филтри наведнъж, и то такива, които са основани на различни принципи.

Какво е симбиоза ?

Симбиозата е тясна връзка между два обекта на живата природа, при която те взаимно си помагат. Типичен пример за симбиоза е животът на рака полупустинник и някои морски актинии. Ракът пустинник няма здрава черупка и живее и черупки от умрели охлюви, от които подава само главата, щипките и краката си. Върху черупка, заселена от такъв рак, често се захваща някоя морска актиния, която нормално живее неподвижно по подводните камъни и не може да се придвижи. Ракът се движи с черупката и по този начин придвижва и актинията, която по – лесно си намира храна. Когато ракът порасне, черупката му става малка и той се пренася в по – голяма. Това е най – рискованият момент от живота му, защото задната част на тялото му не е защитена от твърда, хитинизирана броня и той може да бъде нападнат от хищни риби. По време на преместването актинията разпъва над рака парливите си пипала и го пази. Когато ракът се премести, актинията също се прехвърля върху новото общо жилище.
Ако формата на съжителство предлага изгода само на един от партньорите, не говорим за истинска симбиоза. Така например различните орхидеи, бромелии, дървовидни кактуси растат по стволовете на дърветата в джунглата, за да достигнат по – обилна светлина. Самото дърво не им пречи и не им помага в нищо. Това не е симбиоза. Такива растения наричаме епифити. Ако при подобно съжителство единият партньор уврежда другия, става дума за паразитизъм или полупаразитизъм.

По какво се различава симбиозата от коменсализма ?

Симбиозата и коменсализмът при рибите са доста чести явления. Като симбиоза се означава съжителство, което носи двустранна или многостранна полза за два или повече участващи в нея видове. Ако съжителството носи полза само за единият вид и не вреди на другия, налице е коменсализъм или сътрапезничество, различно от паразитизма, при който изгода има само единият участник, а другия е увреден и дори унищожен. Между чистата симбиоза и коменсализма при рибите няма рязка граница.
Може би най – известен пример за коменсализъм е морската риба лоцман (Naucrates ductor), която “води” акулите, китообразните и дори корабите и се храни с отпадъци от тях. При прилепалото (Remora remora) връзката с домакина, който и в този случай е акула, кит или кораб, е много по – тясна, тъй като този вид риба ги използва като транспортно средство, към което се придържа. Някои риби от рода Proterorhinus живеят между разклонението на морските гъби и хрилните празнини на по – големите риби. Някои риби оказват гостоприемство на мешестите. Морските игли от рода Fierasfer се крият в отвора на морските краставици (Horothuria), а други, например от родовете Carapus и Aponichtys – в опашнохордовите, мекотелите и гъбите.
Кораловите рибки от рода Amphiprion (амфиприон) търсят убежище в голямата актиния от рода Discosoma. В пипалата й те се движат, без да усещат копривните им клетки и храносмилателни сокове. Възможно е морската актиния да не ги смята за жертва и да не използва своите ловни оръжия срещу тях.
Навсякъде по крайбрежието на Средиземно и Адриатическо море се срещат дребни попчета (Gobius bucchii), които се задържат под “храстите” на актинии от рода Actinia sulcata. Те обаче не са напълно свързани с актинията и затова в аквариума се чувстват добре и без нейното присъствие.
Особен пример за симбиоза са т.нар. риби чистачи, които обират паразитите, закрепени по тялото на по – едрите риби. Тук двустранният интерес е безспорен.

Какво са ендемитите ?

Ендемитите са растения или животни, които се срещат изключително в сравнително малки географски територии и не могат да се срещат другаде. Максималната големина на територията не е точно установена. Ако например определена риба или водно животно се среща в цяла Южна Америка или в Бразилия, не може да се говори за тях като за американски ендемити. Обратно, например мексиканският аксолотл (Ambystoma mexicanum) е ендемит за планинските мексикански езера. Има ендемити криптокорини ит Шри Ланка, ендемитни водни житни класове от Мадагаскар, Cryptocoryne tonkinensis е ендемит за Северен Виетнам.

Какво е биотоп ?

Често се говори за биотоп на Индомалайската област, на река Амазонка, на Западна Африка и др. В случая става дума за съвкупност от биотопи. Биотопът е определена природна местност с еднородна среда, в която живеят дадени растения или животни. Образуван е от неживи (абиотични) и живи (биотични) фактори. При растенията това са преди всичко почвените и климатичните условия, от които зависи наличието на определени видове.
Два биотопа, отдалечени един от друг само няколко километра, могат да се отличават съществено. Така например биотопът на плитките крайбрежни води на река Рио Негро в Бразилия е с типично тъмна, много кисела вода с рН до 4,5, която по незначителното си съдържание на минерални соли се приближава до дестилираната. В нея живеят срасналочелюстни, скаларии и много видове сомове, риби от рода Corydoras. Потопени растения тук изобщо не се срещат. Няколко километра по на север, на по – малък приток на същата река, има биотоп, характеризиращ се също с тъмна кисела вода. Малкият приток обаче не е свързан пряко с дълбокото корито на реката и в него растат много подводни растения. Тук се срещат червен неон и други тетрови риби, които никога не попадат в главното корито на Рио Негро.
Още няколко километра по на север в Рио Негро се влива друг поток, който има светла вода, неутрална или слабо кисела. Там растат Echinodorus subulatus (амазонка), Heteranthera zosterifolia (хетерантера), Elodea naturalii (елодеа), различни видове от рода Ludwigia (лудвигия) и др. Там живеят дребни цихлиди и тетрови риби от видове, различни от обитаващите черната вода. Точната характеристика на даден биотоп е много сложна и особено в изкуствените условия на стайния аквариум.

Що е литорал ?

Литоралът е плитка крайбрежна зона на стоящите и течащите води, в която все още се среща водна растителност и която е най – богата на водни организми. Според дълбочината на водата и според броя на растителните и животинските съобщества литоралът може да се раздели на отделни категории, но това не е необходимо за акваристиката.
Литоралът не може да се характеризира точно с дълбочината на водата. В бистри, богати на кислород води литоралът е по – дълбок, в мътни води с намалено съдържание на кислород той е по – плитък. Развитие на подводни и плаващи растения може да се срещне на дълбочина 100 – 150 см. Познати са обаче примери, когато някои водни растения в прозрачните води се срещат на дълбочина до няколко метра.
Преобладаващото мнозинство растения, които се отглеждат в аквариума, не се срещат във води, по – дълбоки от 30 – 50 см. Това важи и за аквариумните риби. В крайбрежните води на дълбоките африкански езера обаче живее местна енденична цихлида, която се среща на дълбочина до 5 – 120м и повече. Обратно, в големите южноамерикански реки напразно бихме търсили в дълбоките води на главното крило сраснаточелюстни и скаларии. Те живеят изключително до брега във вода, дълбока най – много 50 – 80 см. В дълбоката вода преобладават големите хищни риби, хранещи се с много храна, която се състои от по – малки риби. Аквариумните риби в природни условия се хранят преди всичко с насекоми, които намират само в литорала.

Какво са продуценти и консументи ?

Продуценти са низшите и висшите растения, а в аквариума – и зелените водорасли. От минералните вещества, които поглъщат с корените си от дъното или чрез цялата повърхност на тялото си от водата, и от въглеродния двуокис при наличието на светлина те изграждат органични вещества. Този процес се нарича асимилация или фотосинтеза. Растенията превръщат неорганичната, минералната материя в органични вещества, продуцират органичната маса и затова се наричат продуценти – основа на целия живот на Земята.
Животните, включително едноклетъчните първаци, са зависими от наличието на органични вещества, изградени от растенията. Те консумират тази органична маса и затова се наричат консументи, без да се има предвид това, дали поглъщат органичната материя направо като тревопасни животни или непряко като месоядните.
Отпадъчните продукти от живота на консументите са с органична природа. В акваристиката тези отпадъчни продукти се наричат детрит. Някои видове растения и бактерии разграждат детрита в аквариума чрез т.нар. процес на минерализация до неорганични вещестява. Тези вещества служат за храна на растенията. За да съществуват растенията продуценти не са зависими от животните. Те могат да растат и без тях. Растенията са съществували милиони години преди да се появят първите животни. Обратно, без растенията всички животни много бързо биха загинали.
Като не забравяме тези основни неща, даваме си сметка, че и акваристиката започва с растенията.

Какво е етология ?

Сравнителната етология се занимава с поведението на отделните видове животни, попаднали в различни ситуации. Всеки вид риба има определен “набор” от поведенчески реакции; отделни елементи от поведението им са вродени, а други – придобити. Поведението е закономерен резултат или реакция спрямо определен подтик. Ключовите импулси обикновено са свързани с промяна в обагрянето или в движението на партньорите, в течението на водата и др. Всеки вид риба има характерно поведение, когато търси храната и когато я приема, и това поведение е вродено, генетично определено. Рибата се защитава чрез маскиране, бягство и дори чрез “оръжия” – остри шипове, отровни жлези или слуз и др. Помежду си рибите могат да се държат приятелски, но също така и враждебно, а в други случаи могат да не си обръщат внимание. При симбиозата между рибата чистач и опаразитената риба и двата вида имат полза – болната риба се освобождава от неприятните паразити, а рибата чистач се храни с тях.
Когато рибите са в покой, поведението им се характеризира с “прозяване” и спане.
Много интересни са отношенията между индивидите от един и същи вид. Повечето риби постоянно живеят на ята. В тях те се намират в тясна връзка и зависимост. Помежду рибите могат да бъдат агресивни една спрямо друга, да бъдат боязливи, да се привличат, да се ухажват или да не си обръщат внимание. С две думи, поведението на рибите е безкрайно сложно и разнообразно.
Необходимо е да се въведат няколко основни понятия:
БОЙ. През целия си живот рибите воюват за нещо, особено по време на размножаването. Биещите се индивиди обикновено принадлежат към един вид, дори към един пол. Рибите рядко се бият за храна, но често – за жилище, за убежище, за район на гнездене, при отглеждането на малките, за женските. При войнственото поведение могат да се разграничат определени етапи:
- заплашване, изразяващо се в заемане в напречно или фронтално положение, при което рибите разперват перките си или повдигат хрилните си капаци;
- заплашване чрез удари с опашката;
- обикаляне в тесен кръг, при което главата на единия индивид се намира до опашката на другия и се прави опит да се ударят или ухапят;
- взаимно захапване и притискане, които често се превръщат в бой;
- бягство на по – слабия индивид, който заема подчинено или покорно положение, свързано с промяна в багрите;
ТЕРИТОРИЯ. Всички риби имат своя територия. Например един силен индивид може да защитава мястото си часове и дори дни наред. Целта на територията в природата е равномерно да се разпредели популацията в обитаваната област. Осигурява се храна не само за индивида, но и за неговото потомство.
ХВЪРЛЯНЕ НА ХАЙВЕРА. Хвърлянето на хайвера е свързано с оплождането му. Истинското изхвърляне на хайвера се предхожда от различно дълго продължаващо приготовление ”увертюра”, понякога дори “сватбени танци”. Целта е взаимното привличане, опознаване и синхронизиране на двата партньора, както и предотвратяването на оплождане от друг индивид.
ГРИЖА ЗА ПОТОМСТВОТО. Някои риби проявяват грижа за потомството си. Тя се изразява по различен начин. Рибите могат да отглеждат потомството си върху плоски камъни или листа от растения, в построено от тях гнездо, в малки пещери, дори да “инкубират” хайвера в устата си.
Специална група са живораждащите риби, при които ларвите се развиват или в телесната кухина или в специална камера на корема или на опашката. Една живораждаща риба често пъти неколкократно изхвърля оплоден хайвер без присъствието на мъжката риба.
При размножаването се наблюдава:
- строеж на гнездо;
- транспорт на материал;
- силно полово влечение или притискане към индивида от другия пол;
- защитаване на територията;
- примамване и др.
В някои случаи една и съща двойка от Golisa chuna (колиза) при еднакви външни условия мръсти по различен начин. Например за размножаване се отделя една двойка риби с еднакво зрели полови продукти. Мъжкият построява пенесто гнездо, широко около 10 см и високо около 4 см. Изхвърлянето на полови продукти става на другия ден или дори след два дни. Или за размножаване се отделят женска със зрял хайвер и видимо готова за оплождане от подобен мъжки. В този случай мъжкият образува само няколко мехурчета на повърхността и изобщо не строи гнездо. Изхвърлянето на полови продукти става само няколко минути след отделянето на двойката риби в съда за размножаване. Най - напред мъжкият пази хайвера във вълмо водорасли и след различен интервал от време, понякога дори след излюпването на ларвите строи малко гнездо.
При мръстенето се различават отделни етапи в поведението на размножаващата се двойка, които следват един след друг:
- търсене или избиране на партньор;
- несвързано плуване, бягство, криене;
- примамване под гнездото или към мястото на мръстене;
- съвместно плуване, допиране или притискане на перките;
- заемане на различни пози – с главата надолу, с главата нагоре, полягане настрани;
- притискане към женската или мъжкия (при лабиринтовите риби);
- мръстене, потрепване, отдръпване, удар с тялото или опашката, преобръщане на рибите, оргазъм и изхвърляне на половите продукти;
- отделяне на партньорите един от друг или различно дълго продължаващо вцепенение, отпускане на прегръдката на мъжкия (при лабиринтовите риби), понякога нападане, хапане и бягство на женската.
Накрая още няколко думи за поведението на рибите в природата и аквариума. Ще се спрем на влиянието на един фактор – пространството. Всеки знае, че големите видове циглиди в повечето случаи не се понасят взаимно, държат се побойнически и хищно. В това няма нищо чудно. В родината си, в естествената природна среда, те имат достатъчно пространство за размножаване, за грижи около потомството. Там най – силният мъжки индивид често защитава доста голяма територия, понякога много квадратни метри, в които няколко женски се грижат за потомството си в ямки, издълбани в пясъка. Водещият мъжки не смята стоящия по – ниско в йерархията мъжки за съперник, оставя го да се чифтосва с отделните женски. Самият той се посвещава само на опазването на района от нападения и често успява да се противопостави на много по – силен неприятел. В аквариума положението е напълно променено. Пространството е малко, рибите са само две, а често и устройството му е неподходящо. Агресивното поведение на двойката може да се избегне и да се превърне в хармонично брачно съжителство, ако се устроят няколко скривалища. Тук всичко зависи от аквариста, от това, дали той ще съумее да разбере своите питомци. Поведението на рибите не е нещо неизменно, необходимо е много търпение. Не трябва да се забравя, че променените условия на живот в аквариума могат да предизвикат и изменени реакции в поведението на рибите.
Етологията, науката за поведението на животните, е млада, но но призната наука. Вярно е, че често изследванията са основани на предположения, хипотези и теории, тъй като поведението на животните е доста различно в природните условия и в неестествена среда. Недостатъчното пространство и малката възможност за естествен избор на партньор влияят видимоп върху поведението, характерно за вида, и то може съществено да се различава от поведението на животните в природата.

Какво са аеробна и анаеробна минерализация ?

Анаеробният процес на минерализация протича без достъп на кислород (гниене), а за аеробния процес е необходим кислород (горене).
Много водни и блатни растения растат добре в условия на анаеробиоза на корените, т.е.в случаите, когато към корените няма достъп на кислород. За много видове в природата това е безвредно, но с растенията в аквариума не е така. В природата водата е или бавно течаща, непрекъснато подменяща се, или стояща – в блатата и рибарниците, чиято площ е огромна и с голяма дълбочина. Там допирът на въздуха с повърхността по отношение на цялото съдържание на вода е несравнимо по – голям, отколкото в стайния аквариум. Поради това в естествена среда не съществува опасност от висока концентрация на отровни газове, които съпровождат гнилостните процеси на дъното и частично се разтварят във водата.
В аквариума на всяка цена трябва да има аеробни процеси на минерализация на органичната маса в целия профил на дъното. В противен случай настъпва бърза еутрофизация на водата, т.е. съдържанието на минерални и органични вещества и на отровни газове се увеличава извънредно много. Това убива растенията, а по – късно и рибите.
Поради това главното условие за постигане на биологично равновесие и нормално развитие на водната растителност е на дъното на аквариума да се постави грубозърнест, чист, измит пясък. Така богатата на кислород вода има достъп не само до корените на растенията, но и до микроорганизмите, които разграждат органичните вещества. Настъпва безвредно за растенията аеробно разграждане на органична материя, водата остава кристално чиста и не съдържа никакви вредни вещества. Прибавянето на торф, орница, компост, глина и др. ограничава циркулацията на водата в профила на дъното и е причина за анаеробните процеси.
Идеално допълнение към аквариума е дънният филтър, с помощта на който водата циркулира през слой от пясък.
Дъното на аквариума е запасено с кислород, температурата на водата е еднаква навсякъде, включително и на местата, където са вкоренени растенията.

Какво е карантина ?

Когато се получат нови риби, растения или охлюви, в никакъв случай не бива да се поставят в общи аквариуми веднага, а да се отглеждат отделно, изолирано, в т.нар. карантинен съд. Карантината е изолация на новополучените растения и животни, за които се предполага, че са заразени. Тя продтължава толкова време, колкото продължава инкубационният период на болестта, т.е. времето от заразяването до появата й. Животните и растенията се държат в карантинния аквариум ограничено време и ако не се появят признаци на заболяване, могат да се пренесат в общия аквариум. Карантинният аквариум трябва да е устроен просто и да има свои собствени съоръжения, например кепчета, “звънци” и др., които винаги след употреба се дезинфекцират, като се потапят в разтвор на хлорамин – Т, хлорсептол и др. за 5 – 30 мин. Преди следващата им употреба основно трябва да се измият с течаща вода, за да се отстранят остатъците от дезинфекционното средство, които могат да убият рибите.
Карантинният аквариум трябва да бъде поставен така, че нито капка вода от него да не може да попадне в другите аквариуми, и доколкото е възможно на спокойно място. Инкубационният период на болестите по рибите е различно дълъг – от няколко часа до няколко седмици, така че в някои случаи е необходимо карантината да продължи по – дълго. В обикновената акваристична практика са достатъчни 2 – 3 седмици.

Какво е резистентност ?

Резистентността е устойчивостта или невъзприемчивостта на организма спрямо болести и различно въздействия, които биха могли да го увредят.
Резистентността може да се раздели на пасивна и активна. При пасивната например клетъчните стени устояват на паразитите по много и различни начини. При активната резистентност анти телата се мобилизират след проникването на вируси, бактерии или други увреждащи агенти в даден орган или в кръвния ток.
Резистентност се нарича по – голямата или по – малката устойчивост на организма. Имунитетът е абсолютна устойчивост. Ако трябва да се подсили вродената защитна способност на рибите, най – добре е да се подсили резистентността профилактично, като се отглеждат при оптимални условия на живот. Благодарение на неограничената си способност за размножаване много бактерии и паразити често образуват резистентни спрямо определени лекарства щамове, затова е необходимо непрекъснато да се увеличава количеството на лекарствата, доколкото това не е токсично за лекувания организъм. Резистентни стават много бактерии, камшичести и други паразити, като например Hexamita, Ichthyophthirius, Amyloodinium, срещу които дълги години успешно бяха използвани антибиотици и които постепенно престанаха да действат върху тях.

Какво трябва да се знае за хигиената в аквариума ?

В първоначалното значение на произлизащата от гръцки език дума (hygieia – здраве, hygieinos – полезен за здравето) се включва всичко, което помага за запазването на здравето. В днешното понятие се включва предпазването от болести и зарази чрез поддържане на чистота и чрез борба срещу гнилостните и инфекциозните микроорганизми. Много вируси, бактерии, първаци и др. безгръбначни животни са способни да нападат висшите организми външно и вътрешно, да ги увреждат тежко, дори да ги убиват. Устойчивостта на растенията и животните срещу гнилостните отрови и продуктите на различните бактерии, ресничести или срещу голям брой определени водорасли е различна. Някои растения се заразяват лесно, други – трудно. Много риби се чувстват добре и в най – мръсните води (някои лабиринтови и сомове), други са чувствителни и на незначително замърсяване (някои цихлиди, тетрови риби, барбуни и пъстърви). Това, което за първите може да означава хигиенична среда, за вторите може да означава смърт.
В аквариума е доста трудно да се създадат условия на живот, които приличат на естествените и които определени риби изискват. Може почти да се стигне до нормалните хигиенни изисквания, като се поддържат в приемливи граници промените и колебанията по отношение на състава на водата, така че рибите и растенията да се чувстват в нея добре и да се развиват нормално. Трябва да се поддържат положителните динамични сили, участващи в жижота на аквариума, тъй като те от само себе си създават хигиеничните условия. Ако успеем в това, бихме могли да се откажем почти напълно от лекарства и от химични въздействия. Много важна за аквариума е богатата растителност.
Преди всяка манипулация е необходимо добре да се измиват ръцете, да се използват чисти пособия и да се намесваме само когато това е необходимо.
Акваристът трябва поне от време на време да се занимава с проблема за химизма на водата. Само по този начин може да се предотвратят неприятните изненади при отглеждането преди всичко на млади риби.



Екологията като биологична наука

Съществуват две основни среди на живот – водна и сухоземна. Организмите, които ги обитават, имат редица приспособления, позволяваащи им да живеят с тях. Тези приспособления се формират под влияние както на специфичните условия на средата, които наричаме абиотични екологични фактори (светлина, топлина, вода, соли, разтворени във водата, и др), така на сложните взаимодействия между организмите – биотичните екологични фактори (конкуренция, хищничество, взаимопомощ т.н.). Тези връзки, с които ви престои да се запознаете са предмет на екологията.

Екологията е обособена като биологична наука едва през ХІХ век от Е. Хекел, който пръв употребява понятието.заслуга за развитието и има В. Вернадски, който обосновава становището, че организмите и средата, в която живеят са едно цяло и че помежду им се извършва кръговрат на веществата. Благодарение на този кръговрат животът на Земята не е застаршен от изчезване. Според американския учен Ю. Одум (1977) екологията е междудисциплинна област на знанието, която свързва физичните и биологичните явления и образува мост между естествените и обществените науки. Въпреки, че е сравнително млада наука, екологията бърза заема важно място в живота на човека. Днес с нея се занимават не само биолозите, но и хората с най-различни професии. Причината за този интерес е важността на явленията, които тя изследва.
Екологията е биологична наука, която изучава взаимоотношенията между организмите и взаимодействието им със средата.
В България екологията се е развила като раздел на ботаниката и зоологията. Изучавало се е влиянията на различните екологични фактори върху растенията и животните. Истинското развитие на екологията като самостоятелна биологична наука започва около началото на 60-те години на нашия век.
Основна задача на екологията е изучаването на сложните процеси при взаимоотношенията на организмите със средата, които се запазват чрез саморегулация. Това се нарича екологично равновесие. Тези нормални процеси обаче много лесно се нарушават под влияние на разнообразната и големя по мащаби човешка дейност. Когато например се изсекат дърветата по склоновете на една планина и с това се наруши екологичното равновесие в нея, ерозията унищожава почвата, източниците на вода пресъхват, дъждовете наамаляват, изменя се климата, променя се растителния и животинския свят.




Биологичен тор - продукт на червените калифорнийски червеи

Екоферма Пловдив

С химизацията на земделието през последните 3 десетилетия въпросът за органичното торене придоби особенна актуалност. Наред с традиционните широко използвани органични торове (оборски тор, торова течност, торф и др,) се търсят нови източници за органично торене (2,4,7). Особен интерес придобиха компостите от различни растителни отпадъци ( стъбла от слънчоглед, лозови пръчки, кюспета и др,) (2,7). Приложение намериха и органоминералните торове на базата на хуминови киселини, лигнитни въглища и др.(3)

В тази насока голям интерес представлява биоторът, получен от червени калифорнийски червеи. В редица страни, включително и най - развитите(САЩ, Канада, Австралия, Германия, Япония) отглеждането на червеи в специални ферми за преработка на различни отпадъци е популярна и ефективна дейсност(1,8,9,10) . За храна на червеите се използват всякакъв вид органични отпадъци - тор от всички видове животни , остатъци от хранително- вкусовата промишленост, обелки, люспи, семена от консервната промишленост дори и утайки от пречиствателните станции (1,8).
В нашата страна проучвания върху производството и приложението му в земеделието са ограничени. През периода 1998-2001 в землището на с. Крумово - Пловдивско бе изградена екологична ферма на площ 1 дка.. Бяха изградени легла с размери 1 т ширина на 50 т дължина 0,30 т височина. В долната част на леглата се внасяше 10 ст размножителен материал като се използва червен калифорнийски червеи. Lumbricus Rubellus, които се характеризират с малки размери до 7 ст, голяма подвижност, бързо размножаване ( на всеки 3 месеца се удвояват) и възможност да населяват разлаганите субстрати на голяма гъстота .
За 1 м? за 1 година е необходим 0.5 t. оборски тор. Червеите се развиват най-добре при температура 20-25C и влажност 65-70%.Необходимо е на всеки 45 дни органичната маса да се преобръща с вила за увеличаване на кислорода до червеите.
Червеите достигат зрялост за 90 дни и снасят яйцата си. От 1 яйце се излюпват от 5 до 30 малки, поради което на всеки 3-4 месеца се налага разделяне на червеите като броят на леглата се удвоява. За 1 г. от едно легло се получават нови осем легла.
На получения биотор е извършен химичен и микробиологичен анализ за съдържанието на хранителни елементи по възприетите методи и съдържание на полезна микрофлора.
Биоторът от червеи е продукт без мирис, рохкав, лесно ронлив.Той е неограничено устойчив, не е подложен на гнилостни процеси и същевременно запазва свойствата си на "жив" продукт. Свободен е от вредни вещества, патогенни организми и плевелни семена. Биоторът подобрява физическите свойства на почвата, тя става по - структурна, рохкава, не се уплътнява и не образува плътна кора. По този начин се подобряват водопропускливостта и водозадържащата способност на почвите.
Осреднените резултати за химични състав на биологичния тор показват високо съдържание на макроелементи

таблица 1

Хранителен елемент Съдържание - ppm
Амониев азот /NH4 - N/ 32,0
Нитратен азот/NO3 - N/ 30,5
Общо минерален азот 63,0
Подвижен P 2O5 1410,0
Подвижен K 2O /в 2NHC/ 1910,0
Магнезиев окис 1,8%
pН 7,0
Органично вещество 33,1%


Извършеният микробиологичен анализ показва също , че биологичния тор е богат на полезни микроорганизми и ензими, с които се оживяват и обогатяват почвите ( 1грам съдържа над 1,5 млрд.).Действието на компостната микрофлора се разширява върху цялата почва и по този начин се подобрява храненето на растенията.

С високото си съдържание на растежни регулатори и стимуланти (ауксини, гиберлини и др,) биоторовете упражняват силно изразено стимулиращо действие върху растежа и развитието на растенията.

Биоторът се предложи за използване в различни отрасли на земеделието, цветарството и горските разсадници.

В цветарството се прилага като компонент в торово - почвената смес, а така също и като подхранващо средство.Торените растения развиват пищна , интензивно зелена листна маса с по - ранен цъфтеж, с по - едри, добре оцветени и ароматни цветове.

В зеленчукопроизводството биоторовете улесняват покълването на семената, подпомагат развитието на богата коренова система, предотвратяват "шока" от присаждането, ускоряват вегетацията, което гарантира по - ранна и по - качествена продукция.Органични тор е подходящ за подготвяне на субстрати за разсадопроизводството в съотношение биотор и почва 1:3.

В лозарството и овощарството приложението на биотор е изключително ценно във фазата на засаждането, което увеличява прихващането и ускорява растежа и развитието на растенията. Подходящ е за борба с хлорозата при овощните видове .

При засаждане на декоративни и горски видове върху ерозирали и силно изтощени почви , използването на биотор е изключително ефективно, тъй като гарантира по - добро прихващане и ускорено коренообразуване. Биотора притежава силно изразено фитосанитарно действие. Съдържащите се в него микроорганизми и ензими съдействат за унищожаване на причинителите на кореновите болести.От твърдия биотор лесно може да се получат течни торове, с които растенията се третират листно , с доказан силен растежен и оздравителен ефект.

Инструкция за производство на биотор

Суровината за производство на продукта оборски тор:говежди,овчи, свински, конски, птичи. За изхранването на едно легло от 1кв/м за една година е необходимо около 500 кг. Тор. Добре е леглата да са ориентирани в посока изток - запад за да се пазят от вятъра. При оформянето на леглата почвата от долу трябва да се отъпче. Оформя се леха широка 1м. и дълга според желанието. Забиват се колчета дълги 34 см. на разстояние едно от друго на 30 см. Върху колчетата1 се опъва тел, която се закрепва за тях с пирон. Върху телта се полагаплатното от пореста материя, която пропуска излишната вода при поливане. Телта служи за опра на платното, което се прехвърля върху телта от горе се покрива с ленти от плат и се зашива с рибарска корда. По този начин лехата добива вид на корито.
При отглеждане на червеите трябва да бъдат поддържани определени условия за развитие.

1. Хранене - на всеки 15 дни едно легло се храни с една количка тор, който се овлажнява предния ден

2. Температура - най - добрата температура за развитие и активност на червеите е 20-25 С°. Критична е температурата над 35 С°. През зимния период червеите се защитават от ниските температури с полагане на дебел слой от оборски тор отгоре и отстрани на лехите.

3. Влажност - Най - оптималната влажност е 65-70%. За тази цел леглата се навлажняват на всеки 2 -3 дни с около 3л. вода на легло.

4. Светлина - Светлината е вредна за червеите и затова леглата трябва да бъдат покрити (най - добре с тръстикови рогозки)

5. Разделяне на леглата - след 3 - 4 месеца броят на червеите в едно легло е двойно по-голям, защото за това време червеите създават едно ново поколение. Затова се налага да се разделят и от едно легло да се получат две. За целта оформяме ново празно легло и го населваме с половината от старото легло. За една година от едно легло получаваме осем легла.

6. Аерация - на 45 дена преобръщаме червеите с вила (със затъпени върхове) на дълбочина около 20 см.

7. Вадене на хумус - Храним червеите само по средата на лехата и поливаме оскъдно. След 3 дни отнемаме тора с червеите и го местим в ново легло. Тази процедура повтаряме 3 пъти през 3 дни. Така изтегляме всички червеи в новата клетка, а в старата остава само хумоса. Той се вади на циментова площадка, подсушава се няколко дни и се пресява през сито. Пакетира се в найлонови торби.



ЕКОЛОГИЧНОТО САМОУБИЙСТВО

Живеем във време на изключителен напредък в областта на науката и техниката. Благодарение на натрупаните знания и творчеството си човекът е достигнал небивало могъщество. Но това могъщество се гради единствено на съвременните му постижения, без които човекът е безпомощен. А за съжаление тези постижения, служейки му, го изменят драматично, моделират го по свой образ и подобие и го заплашват с пълно унищожение. Проникването в извънземните пространства, снабдяването с енергия на милионни градове само чрез нищожно количество уран, изкуствените заместители на човешки органи - това са само някои от хилядите примери за чудесата на съвременната наука и техника. А същевременно тия постижения налагат едни нови норми на лично и социално поведение, нов начин на мислене, а в някои случаи дори и нов начин на емоционално изживяване. Хората от господари на постиженията си постепенно се превръщат в техни роби, задължени да спазват изискванията, които сами са си наложили, защото иначе една злоумишлена проява или малка небрежност могат да костват живота на милиони и дори милиарди хора.
Всекидневният жизнен опит може да подпомага, но сам по себе си е недостатъчен за описание и обмисляне на всички възможни последици от научно-техническия прогрес. Не е случайно, че със своята изострена чувствителност писатели и ‘артисти‘ търсят отражението на науката и техниката върху човешката душевност и бит.

Типичен пример за такива драматични промени е непрекъснато разрастващата се над Антарктида озонова дупка - следствие от аерозолните производства и непрекъснато увеличаващото се количество въглероден двуокис в атмосферата. Непрекъсната промяна на концентрациите на газовете в атмосферата променя структурата й и води съответно до изтъняването на озоновия слой. Появила се през осемдесетте години на нашия век, тази дупка заплашва живота на милиони хора, населяващи южното полукълбо. Ултравиолетовите лъчи, част от които трябва да бъдат спирани от озоновия слой, преминават безпрепятствено през атмосферата там, където той липсва и засипват земята. Озоновият слой би могъл да се възстанови, стига да му бъде оставено малко време, но хората засега не му го дават. Те бързат, за да могат да спечелят повече, оставяйки покривът на общата им къща да изчезва постепенно над главите им и да ги излага безпомощни под въздействието на слънцето. Нима си заслужава да обречем себе си и бъдните поколения на смърт или на мизерно съществуване, само за да натрупаме временно благосъстояние?

Но не само озоновата дупка застрашава здравето и живота ни. Многото причини за съществуването й също ни съсипват постепенно и непоколебимо. Една от тях е изключителното разрастване и умножаване на индустриалните центрове - едни от най-големите замърсители на въздуха, водите и почвите. От една страна полезни като производители на нови и висококачествени технологии, те отделят много вредни продукти, които много често биват изхвърляни в околната среда в изходния си вид вместо да бъдат преработени докато станат годни за повторна употреба или поне относително безвредни за природата.

Много от индустриалните центрове са построени в близост до многомилионни градове и броят на застрашените хора значително нараства. Научните статистики показват, че в последните 30 години процентът на болните от хронични белодробни заболявания и от болести на дихателните пътища се увеличил многократно. Все по-често явление в големите градове са смоговете - явления, подобни на мъглата, но при които съставът на въздуха в приземните слоеве на атмосферата е пропит с тежки метали, въглероден двуокис и други вредни съединения. Голяма роля за образуването на смога играе и огромния брой автомобили, които са в движение в момента и чийто ауспуси бълват тонове отрова във въздуха. Ежегодно в атмосферата се изхвърлят над 200 милиона тона въглероден окис, повече от 50 милиона тона въглеводороди, над 146 милиона тона серен двуокис, 53 милиона тона азотни окиси и много други. Ние сами се увреждаме изглежда, че все още ни липсва съзнанието за злото, което си причиняваме и по-точно за истинските размери на това зло.

Много от вредните отпадъчни продукти се заравят под земята или просто се захвърлят някъде. По този начин почвата се замърсява или става негодна за селскостопански цели или пък продуктите, добивани от нея са вредни за човешкото здраве.

Динамичното настъпление на агрохимията вече създава големи социални проблеми. Масовото използуване на химични препарати увеличава продуктивността на селскостопанския труд, но създава редица остри екологични и хуманитарни проблеми.

Нарастващата употреба на химични препарати силно нарушава екологичния баланс. Впръскваните химични вещества разрушават почвените бактериални колони, които са от значение от поемането на азот от растенията. По този начин се нарушава естествената способност на почвата да поема азот от въздуха.

Споменатите, а и много други процеси на нарушаване и дори разрушаване на екологичната система, ако продължават със сегашните темпове, ще изправят човечеството пред драматични проблеми. Постепенното осъзнаване на този факт води до взаимосвързани действия от двояко естество: от една страна, до засилване на социалния натиск против отрицателните последици на новите технологии и от друга страна до интензивна работа за създаване на нови технологии по-безопасни и изместващи опасните. Така например вече са създадени редица тъй наречени ‘безотпадъчни’ технологии, които водят до възстановяване на нарушения екологичен баланс или най-малкото до рязко намаляване на вредностите.

Това показва, че обществото играе съществена роля при определяне на екоклимата и то е основният фактор за спасяване на Земята и човечеството от екологична катастрофа. При едно по-бързо и по-дълбоко осъзнаване на екопроблемите ние не само, че бихме могли да запазим себе си и бъдните поколения, но бихме могли дори да им осигурим една прекрасна планета.

Примери за изграждане на едно такова екологично самосъзнание за съжаление съществуват твърде малко. Единствените, които активно се борят за защита на природата са екологичните организации като ”Грийнпийс”. Един от най-често издиганите от тях призиви е за опазване на редките и изчезващи животински видове - повечето, от които са с критично ниско ниво на броя на екземплярите ”благодарение” именно на човешкото нехайство, невежество и алчност. Така например при петролните разливи, причинени поради човешката некомпетентност или небрежност голям брой птици и риби, а в някои случаи и бозайници в лицето на китове, акули и китови риби стават жертви на замърсяването, като смъртта, която ги застига е една наистина жестока смърт - задушаване или отравяне. Вълците, рисовете и въобще почти всички хищници са масово избивани, понеже поради невежество са считани за вредители. А те всъщност са основен фактор за поддържане популацията на тревопасните на едно нормално равнище. С тяхното избиване броят на тревопасните животни рязко нараства, често използуваните пасища изчезват, поради което растителността на големи площи се унищожава, следва ерозия, много животни измират, други нападат човешките посеви. Нарушава се еко-баланса, от което страдат всички видове на Земята, включително и хората. Много животни са били избивани от алчност, а някои от тях продължават да бъдат унищожавани по същата причина - примери за това са снежния леопард, тигърът и други. Дали причината е кожата, зъбите или нещо друго, това избиване е проява на пълна безотговорност и нечовешка бруталност. Много слонове, мечки-панди, носорози, различни видове антилопи и други животни са ставали жертва заради скъпата си кожа, рога или бивни.

Една от най-пагубните дейности на човека обаче за съжаление и сега продължава с пълна сила и изглежда никой не е в състояние да я спре. Става дума за изсичането на горите и по-специално на тропичните гори. Гори, които са изключително богати с растителни видове. Разпространени между двата тропика, пълни с вечнозелени, влаголюбиви растения, тези гори представляват повече от половината дървесна растителност на планетата. В наше време тези гори непрекъснато намаляват площите си, като причина за това е човекът и неговият неизменен подтик - паричната печалба. Най-големите тропични гори са в Амазония, Африка и Австралия. По-голямата част от валежите в басейните на реките Конго и Амазонка се дължат на горите. Там, където са изсечени големи участъци, дъждът намалява, а ерозията се разширява извънредно бързо. Това се отразява върху местния климат, а до голяма степен и върху климата на целия континент. Ако изсичането на горите продължи със същите трудни за контролиране темпове, ще настъпи момент на постоянно затопляне на атмосферата. Това ще доведе до непоправими промени най-напред във водосборните басейни, а после и на цялата планета. Тъй като тук се произвежда голяма част от кислорода в атмосферата, изчезването на тези гори ще има пряко отношение и към озоновата дупка, която ще започне да се увеличава с още по-бързи темпове.

Все повече хора разбират тревожната истина - това, което става в тропическата гора, след време ще повлияе най-напред върху климата и живота в умерените географски ширини, а после и в останалите райони на планетата . Географската среда ще бъде променена в посока, която е твърде неблагоприятна за човека. Все пак остава надеждата, че опитите за презалесяване на изсечените вече масиви ще бъдат успешни, а самата сеч ще бъде максимално намалена.

Навлизането в техническата епоха ни донесе една изключително смъртоносна технология - атомната енергия. Атомната енергия има много положителни страни; но наред с тях има и две силно отрицателни: ядреното оръжие и опасността от радиоактивно замърсяване на околната среда - замърсяване, което може да се получи и при мирните приложения на атомната енергия. Много пресен спомен за това е аварията в Чернобил през 1986 година, която доведе до смъртта на много хора и бум в разпространението на раковите заболявания. Голям проблем за околната среда са и ядрените отпадъци - остатъчен продукт от ядреното гориво. Големия срок за ядрен разпад на тези отпадъци ги превръща в нежелана от никого собственост. Обикновено компаниите се отървават от тези отпадъци, като ги заравят в барели под замята или ги изхвърлят в океана.

Имайки предвид мощността на ядрените реакции, натрупването на ядрено оръжие може да се счита наистина за огромна опасност за цялото човечество. Ядреният арсенал, който е натрупан в момента е в състояние да опустоши цялата ни планета.

Самите ние изглежда не сме особено заинтригувани от това. Но все пак напоследък се наблюдава раздвижване в тази насока - протестите срещу френските ядрени опити и други, които показват, че в хората все пак започва да се създава някакво екологично самосъзнание.

По-сериозни проблеми с опазване на околната среда създават по-бедните и изоставащи в развитието си страни. Това от една страна е поради невъзможното отделяне на средства за екологични проекти и от друга страна поради по-ниската екологична култура и липса на програми за образоване в тази насока.

В по-развитите общества вече са въведени екологични стандарти за всички произвеждани продукти. Въвеждат се и програми за възстановяване на околната среда и опазване на застрашените видове. Правят се големи инвестиции в нови технологии за създаване на заместители на съвременните неекологични продукти. Един пример за това е замяната на аерозолните продукти с такива несъдържащи вредни за озона фреони. Правят се все повече опити за забрана и контрол върху ядреното оръжие и ядрените опити.

След казаното до тук възниква въпроса - има ли право човечеството да променя околната среда? Ако съдим по съществата различни от човека, виждаме, че няма растение или животно, което да е променило закономерностите в природата поне за времето на нашите наблюдения. От тази гледна точка нямаме право да променяме околната среда на останалите същества. Но така или иначе сме принудени от необходимостта за създаване на условия за живот на непрекъснато нарастващото човечество.

Изглежда нашето бъдеще е предопределено. За да не унищожим природата като я използуваме за източник на ресурси необходими на новите генерации трябва или да намерим начин за контрол на популациите или да започнем изселването на човечеството по други планети. Опитите за контрол на раждаемостта за сега са неуспешни. Едва ли скоро прираста на населението в по-слабо развитите страни скоро ще започне да намалява, независимо от опитите за такава социална политика. За да осъществим условия за живот на други планети ще трябва науката да продължи да се развива със същите темпове, което е неизбежно. Това развитие на науката ще увеличи шансовете за унищожение на човечеството тъй като ще се усъвършенствуват и средствата за унищожение. Също така голямата сложност на новите технологии увеличава вероятността от грешки, които могат да се окажат фатални. Възможности за такива грешки съществуват в областта на изкуствения интелект, генното инжинерство и други, а във военната област ядреното, биологичното и бактериологично оръжие.
Но промените на околната среда не винаги са отрицателни. Примери за това са създаването на условия за живот в пустинята, облагородяването на пустеещи земи и залесяването на свлачищни райони.
Според мен наблюдаваните процеси на осъзнаване на важността на екологията, ще доведат до възстановяване на естественото природно развитие и екологичната катастрофа ще бъде избегната.


Състоянието на планетата 2000

Преди 8000 години, преди хората да започват да разчистват земята в големи мащаби, над 6 млрд.хектара (40% от земната повърхност на планетата), са били покрити с гори. Днес разкъсаното горско наметало на Земята възлиза най – много на 3.6 млрд.хектара, а всяка година се губят по още поне 14 млн.хектара, а може би и значително повече. Това е огромна еволюционна трагедия! Сред многото видове, за които се смята, че изчезват всяка година, по – голямата част от горските обитатели, главно тропически насекоми, които са лишени от местообитанието си. Горите изчезват много по – бързо, отколкото могат да се изучат – дори не знаем какво губим.
До този момент над 90% от горските загуби стават в тропиците – с толкова голям мащаб, че сякаш това вече не ни изненадва. През 1997 и 1998г.пожарите, запалени за разчистване на земя в Амазония, са погълнали над 5.2 млн.хектара бразилска гора, шубраци и савана – област, почти1.5 пъти по – голяма от територията на Тайван. В Индонезия през 1997 и 1998г. бяха подпалени близо 2 млн.хектара гора. Всичко това определено са новини, но ако се интересувате от опазването на околната среда, това са именно ужасните новини, които вече сте започнали да очаквате...
И все пак, нашите очаквания могат да ни насочат към вярното следствие, ако се приеме, че унищожаването продължава със същата скорост. А и значителна част от пораженията са скрити – те не си личат в обикновения анализ. Но след като вземете под внимание цялостното въздействие на щетите, може да започнете да се досещате за някои от изненадите, които биха могли да предизвикат. Да вземем например унищожението на Амазония. Над половината от останалата тропическа гора в света е разположена в басейна на Амазония, където се губят повече гори, отколкото където и да било другаде. А статическите данни за обезлесяването в района имат за цел предимно да проследя т превръщането на гората във ферми и стопанства. Този процес, обикновено започва със строежа на път , който “отваря” нова горска област за заселване. Фермерите разчистват парцели от гората край пътя и изгарят останките от сечището по времето на сухия сезон (юли – ноември). В Бразилия има огромен брой бедни, гладни за земя хора, а парцелите, които те откъсват от гората, бързо губят плодородието си – затова там има постоянно търсене на нова земя.
Но щетите, нанасяни на горите, обикновено се простират на доста по – големи територии от местата, които са “обезлесени” в традиционния смисъл на думата поради начина, по който се разгарят пожарите в Амазония. По време на “пожарния” сезон, пламъците често излизат извън обсега на сечищата и се промъкват до съседната гора. А там има части от горския плод, които по това време на годината са достатъчно сухи, за да се възпламенят. Повърхностните огньове не се качват по дърветата и не обхващат клоните – те пълзят само по пода на гората, на отделни места, а нощем угасват от понивените температури, като на следващия ден отново се подпалват. Те не убиват порасналите дървета, но са смтртоносни за малките дръвчета. Първоначалният повърхностен огън може да изтреби около 10% от живата горска биомаса.
След повърхностния огън количеството сянка намалява от около 90 на близо 60%, а от увредените дървета падат остатъци по земята, така че 1 – 2 години по – късно следващия огън на това място ще намери по – топла и суха земя. А тогава може да загине около 40 % от горската биомаса. На тови етап целостта на гората е сериозно увредена – лияни и трева започват да избуяват и стават леснозапалим материал. Следващият сух сезон може да заличи гората напълно.
В Амазония търговското изсичане нанася щети, сходни с тези от повърхностните пожари. В тази дейност нещата не са ясно определени – повечето от операциите по изсичане представляват т.нар. “селектиране” – най- добрите екземпляри от най – желаните дървесни видове се секат и извозват. Гората губи най – големите си дървета и понася щети от транспортирането – сложна мрежа от пътища я подкопава. Една операция за изсичане на амазонски дървета обикновено убива до 40% от горската биомаса, като по този начин се намалява горското покритие с около 50%, горският под се нагрява и става по – сух, а гората става все по – лесно възпламеняема. Но огромна част от щетите са все още неясни – оценките за обезлесяването се получават предимно от сателитни снимки и макар те да показват голяма част от подробностите, представа за цялостното разрушение дава картографският процес. Защото щетите, при които остават невредими повечето от горските корони или пък са замаскирани от шубраци, израстнали на мястото на дърветата, обикновено не се включват в оценката.
Увеличеното въздействие на ловуването е опразнило големи територии от тропическите гори, защото изсичането на дърветата привлича все повече ловци във вътрешността на горите. Ловът често замества изсичането – той храни дървосекачите, а излишъкът се продава като горски дивеч в градовете и селата. Този лов често е абсолютно безразборен – почти всяко същество от всякакъв размер е потенциален дивеч. Стотици и хиляди животни могат да станат плячка на един – единствен лагер на дървосекачи. В Република Конго годишният улов на 1 лагер от 648 души е изчислен на 8251 животни, което се равнява на 124 тона месо! А в тропическите гори на планетата бозайниците, птиците и земноводните играят много важна роля за оплождането на дърветата, за разпръскването на семената и за изяждането на други животни, които пък се хранят със семената на растителността. Ако ловът продължи със сегашното темпо, животните ще изчезнат заедно с някои тропически дървесни видове...
Скорошно изследване показва, че централноафриканската търговия с горски дивеч може да е поставила началото на от СПИН. Вероятно първоначалният гостоприемник на вируса HIV е била популация на шимпанзета в Камерун и Габон. А шимпанзетата в този регион се преследват предимно заради месото им. И както изглежда, една от болестите им сега преследва нас.. Появата на подобни тропически болести като СПИН и Ебола навежда на мисълта, че тропическото обезлесяване може да поднесе още изненади. Дали хората са сигурни, че вече са срещнали всички потенциални смъртоносни патогени, които обитават тези гори? Това е облог, който цялото човечество колективно прави всеки път, когато изсича нова част от горите.


ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ

Американската служба за времето (US National Oceanic and Atmospheric Administration) съобщи през лятото тревожна новина: “Затоплянето продължава!” Тазгодишния юли беше най-топлия отбелязан месец в световната история изобщо! А докато компютрите на метеоролозите обработваха данните от темперетурата по цялата планета, експедиция на Greenpease отплува за далечна Арктика. Нейната цел беше да документира доказателствата за климатичните изменения и да изследва тяхното влияние върху популациите на дивите животни. Посланието, което експедицията донесе беше предупредително-топенето на ледовете достига родните места на белите мечки, а като дълготрайна переспектива това може да означава смъртна присъда за тези изключителни създания на природата.
Арктика се затопля.

Глобалното затопляне.
Измененията на климата застрашават не само белите мечки в Арктика.
2000 г.
“ Учените твърдят, че затопляме планетата и ако не направим нещо, можем да очакваме още по-екстремални атмосферни условия-повече горещини, по-чести наводнения, силни бури и засушавания.”
Американската служба за времето (US National Oceanic and Atmospheric Administration) съобщи през лятото тревожна новина: “Затоплянето продължава!” Тазгодишния юли беше най-топлия отбелязан месец в световната история изобщо! А докато компютрите на метеоролозите обработваха данните от темперетурата по цялата планета, експедиция на Greenpease отплува за далечна Арктика. Нейната цел беше да документира доказателствата за климатичните изменения и да изследва тяхното влияние върху популациите на дивите животни. Посланието, което експедицията донесе беше предупредително-топенето на ледовете достига родните места на белите мечки, а като дълготрайна переспектива това може да означава смъртна присъда за тези изключителни създания на природата.
Арктика се затопля.
Учените отдавна прогнозираха, че Арктика под влияние на климатичните промени ще се затопля по-бързо от останалите части на планетата. Това може да има неподозирани последствия за нейната дива природа, а най-драматично тази тенденция се изявява точно на Аляска, в близост до Берингово море. Средните темеперетури тук са се повишавали през последните 30 години с 0,75ºС на деситилетие. Но компютърните модели показват, че през следващото столетие темперетури биха могли да се повишат с нови 5ºС. Какво означават тези данни? Защото в нашето ежедневие такива малки промени на темеперетурата не означават почти нищо-всеки от нас е свикнал с факта, че за една нощ може да настъпи затопляне и с 10ºС-за хората явлението не означава нищо повече от това, че сутринта ще се облекат по-леко…Средната темперетура, обаче е нещо съвсем друго. В историята са познати случаи, при които са загивали цели цивилизации само поради това, че средната темеперетура се е изменила с 1ºС!!
Климатичните промени в Арктика.
Резултати те от климатичните промени в Арктика ще бъдат истински жестоки и безвъзвратни! Удвоената концентрация на въглероден двуокис в атмосферата може да стане причина за неприятна “случка”-арктическите зими ще бъдат повече от 2 пъти по-топли в сравнение със сегашните средни стойности. Зимните темперетури в този регион ще се повишат с 3,5º-6,5ºС. Заледяването на морето ще изчезне напълно в някои области през лятото, а през зимата дебелината на леда ще намалява. Според прогнозата на учените, ледът ще отстъпи в по-голямата част от южната половина на Хъдзъновия залив, от северното Лабрадорско и от южното Греинландско море, от цялото Берингово море и от голяма част от Баренцово море (над Скандинавия). Снежния период ще бъде по-къс с 1 месец, при което снежната покривка ще намалее с 40-70%.
Първите жертви.
Вече се появяват много предупредителни сигнали за това, че Арктика са променя под влияние на климатичните промени, които ние все още не разбираме правилно. Можеби адни от първите жертви на глобалното затопляне ще станат северните елени! Научната сътрудничка д-р Анна Гунн от изследователската станция на Батхурсговия остров вече съобщи за драматично намаляване на т.нар. “карибу на Пири”. Популацията от тези животни на островите на канадска Арктика вече е спаднала от почти 25 000 животни през 1961 г на 1 100 животни през 1997 г, което е огромна загуба. Карибуто на Пири и подвид карибу (северен елен), който живее само на няколко арктически острова. Д-р Гунн предупреждава, че тази зима също ще вземе жестокия си данък от тези животни. Причината за това е повишената темперетура, която довежда до повече валежи. “Благодарение на по-високите темперетури, падащия сняг е по-гъст”-обяснява д-р Гунн.-Карибуто трябва да изразходва повече енергия, когато се стреми да разрови снега, за да си намери нещо за ядене-силите на животното просто се изчерпват и то умира след време в агония.”
Кой е виновен за това?
Защо Земята се затопля? Изгарянето на фусилните горива-нефт, въглища и земен газ, причинява натрупването на въглероден двуокис в атмосферата. Това води до т.нар. “парников ефект”, който пречи на топлината да премине от Земята в Космоса. Експертите на Greenpease са изчислили, че изгарянето на само ¼ от добитите световни запаси от фосилни горива може да освободи толкова количество въглероден двуокис, което Съвета на учените (OSN) определя като заплаха за световната екосистема! Ако продължи изгарянето на фусилните горива със същото темпо, ще достигнем ГРАНИЦАТА за 40 години-дори още по-рано. Казано с други думи-намерили сме вече 4 пъти повече въглища и нефт, отколкото можем да си позволим да изгорим! По-нататъшното търсене на нови залежи е само излишно пилеене на пари-средства би трябвало да се инвестират в развитието на други технологии. Въпреки това, правителствата по цял свят подкрепят нефтената промишленост и издават разрешения за нови добиви на нефт и въглища.
Америка отваря резервите си от нефт.
Тази година, през месец юни, Америка беше обхваната от небивала вълна от горещини, която погуби 124 човешки живота! Въпреки това, точно по това време, министърът на вътрешните работи на САЩ, Брус Абит, оповести, че правителството ще “отвори” около 2млн. хектара площ от Националния нефтен резерв Аляска (National Petroleum Reserve-Alaska) обхваща над 9млн. хектара дива пустош, която е била отделена през 1993г за използване само в особена наложителни случаи и оттогава там целенасочена не се е добивал нефт. Защо кабинетът на Клинтън отвори нефтените залежи точно сега-на световния пазар има достатъчно суров нефт, а Съединените Щати не са заплашени от военно положение? Отговорът е прост. Нефтената промишленост днес толкова е свързана с властите на Аляска, че практически получава всичко което поиска, а експанзията на нефтодобива в Аляска е подкрепяна от много държавни субсидии. Според сведенията приготвени за Greenpease от Масачузетската консултанска общност Industrial Economics , федералното правителство дава дотации за нефтодобивната промишленост в размер от 5 до 12 милиарда долара годишно-това става под формата на данъчни облекчения, на подържане на крайбрежните и вътрешните трасета за корабите и на облекчение в застраховането на нефтодобивните дружества.
Експанзия на нефтодобива в Арктика.
Двете главни нефтодобивни компании, действащи в Арктика-ARCO и BP ( British Petroleum ), планират да вложат в близките години 5 милиарда долара и смятат да отворят тук повече от 1000 нови сонди! Най-опасен е проектът на BP, назован Northstar (Северна звезда), който предвижда сондиране на нефт в Арктическо море, с база на острова на тюлените. Това миниатюрно островче ще бъде “префасонирано” на площадка с размери 140х120 метра. Нефта ще бъде пренасян на брега чрез използването на необичайна технология-тръбите ще бъдат положени на дъното на океана. Защитниците на природата обръщат внимание на възможните аварии и изтичането на нефт, което под арктическия лед ще бъде трудно да се установи (половин година тук цари мрак) и практически е невъзможно повредите да се отстранят.
За по-ясна представа.
Най-малкият от четирите океана на земната повърхност дълго време е бил неизвестен-Лондонския географски конгрес му дал наименованието Северен ледовит океон едва през 1845 г. Океана има над 13 милиона км² площ и обем на водата около 19 милиона км³. Зимата включва месеците от ноември до април, когато средната темперетура варира от 3ºС до –40ºС. Най-ниската измерена темперетура по тези места е –52ºС. Летните месеци са юли и август-тогава темперетурата се повишава от 0ºС до 7ºС. Само през лятото, когато облачноста е 40-45%, пада сняг, но валежите са малък източник на вода. По-голям дял имат големите реки, но най-много вода идва от двата океана –Атлантическия и Тихия, като притокът от Антлантическия океан многократно превишава всички останали източници. Същото положение е и с оттичането на водата. Соленоста на дълбочина 100-150м се колебае между 30-32%, а на дълбочина 600-900м (например в Гренландско-европейската котловина) тя достига 35%. Водата, изваща от Атлантическия океан, е по-топла и по-солена (до 36%). С атлантическия топъл морски приток се вливат 146 000 куб.км. вода, които протичат около Шпицберген със скорост около 9-10км дневно. Топлото течение на Гълфстрийм се разделя на север на няколко ръкава, а тяхната скорост доста се снишава.
От друга страна, около 45 000 км³ тихоокеанска вода се влива през Беринговия проток.

Взето от “Обичам те животно”.


САЖДИТЕ УСКОРЯВАТ ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ

03.01.2004
Последствията от саждите за промяната на климата са по-големи отколкото много учени признават - твърдят двама изследователи от САЩ.
В протоколите на Националната академия на науките те отбелязват, че намаляването нивото на саждите в атмосферата може много да спомогне за забавяне на затоплянето на климата.
Според тях саждите са два пъти по-мощен фактор от въглеродния диоксид за повишаване температурата на въздуха.
Те обаче смятат, че оранжерийните газове са основната причина за глобалното затопляне през последния век и че вероятно това няма да се промени и за в бъдеще.
Изследователите са Джеймс Хансен и Лариса Назаренко - и двамата от Института за космически изследвания в Goddard, част от Американската космическа агенция NASA и земеделския институт към Колумбийския университет.
В доклада си Влиянието на саждите върху климата през белотата на снега и леда те отстояват позицията, че е по-лесно да се ограничи количеството на отделяните в атмосферата сажди, отколкото да се съкратят емисиите от въглероден диоксид и други оранжерийни газове.
Концентрациите на саждите варират по време и място, но са постоянно високи над Китай и Индия, където въглищата и растенията се използват като гориво в домашни условия, както и над Европа и Северна Америка, където основен енергиен източник е дизеловото гориво.
Авторите описват как саждите въздействат върху климата, като се отлагат върху снега и леда, които поради това по-скоро поглъщат слънчевата светлина, вместо да я отразяват.
Именно това обстоятелство ги е убедило, че саждите са два пъти по-мощен фактор от въглерода, спомагащ за общото повишаване температурата на въздуха.
В доклада се изразява предположението, че високите концентрации на сажди може съществено да са допринесли за глобалното затопляне през изминалото столетие и особено за задълбочаващата се през последните няколко десетилетия тенденция към все по-ранно пролетно снеготопене.
Авторите вярват, че това може да има вторичен ефект, който би се изразил в топене на
гледчерите,
айзбергите
и ледниците при температура, по-ниска от обичайната.
Авторите пишат:
Еколозите и климатолозите не са оптимисти по отношение на саждите, но те обръщат по-голямо внимание на сулфамидите.
Ние твърдим, че саждите са по-всеобхватен вредител, отколкото обикновено се предполага.
Междуправителствената комисия по промяната на климата (МКПК) [Intergovernmental Panel on Climate Change - IPCC] не включва влиянието на саждите върху белотата на снега и леда в списъка от фактори, причиняващи промяната на климата.
По отношение на ефекта от саждите върху Арктика и Северното полукълбо авторите казват още, че:
Те представляват една четвърт от общата сума на факторите, причиняващи глобалното затопляне за периода 1880-2000 г..
Заключението им е:
Възстановяването на девствената белота на снега от времето преди човешката намеса би имало 2 благоприятни последици: забавяне на глобалното затопляне и отдалечаване от границата, отвъд която започва опасното човешко въздействие върху климата...
Съществуват технологии, с чиято помощ саждите могат да бъдат силно ограничени и така да бъде възстановена белотата на снега, което би имало много благоприятни последици за климата, човешкото здраве, земеделието и красотата на природата...
Важната роля на ограничаването влиянието на саждите върху климата не отменя факта, че оранжерийните газове са основната причина за глобалното затопляне през изминалия век и че се очаква да останат такива и през настоящото столетие.
Джеймс Хансен често взима страна в съвременния дебат за глобалното затопляне и степента, в която хората влияят върху климата.
Възгледите му придобиха публичност през лятото на 1988 г., когато той се яви пред комисията по енергетика на Американския сенат, за да обясни запрашеността на въздуха, по онова време засегнала голяма част от американския Среден Запад.
Коментарът му, че: с висока степен на сигурност може да се твърди, че има връзка между затоплянето и последствията от оранжерийните газове, получи широка известност и предизвика дебат сред научната общност, в който повечето от участниците са на негова страна.



ГЛОБАЛНИЯТ ЕКОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ

Всяко историческо време има своите съдбоносни проблеми. Днешните имат една особеност — глобални са и засягат пряко цялото човечество, цялата цивилизация. Кои са тези проблеми?
Безспорно на първо място стои заплахата за световния мир. Първостепенното значение на мира не се определя от субективни критерии, а от реалната заплаха за живота на човечеството, за просъществуването на цивилизацията, на планетата. Научно-техническото развитие, което се характеризира с все по-динамични темпове, даде възможност в материалното производство да бъдат впрегнати всички компоненти на биосферата, а времето за практическото реализиране на научните открития да се сведе в някои авангардни области до половин или една година.
И ако изходим от политическите реалности, формирали се следствие законите на обществено развитие, ще видим, че редица научно-технически постижения се превръщат бързо, пречупени през социалната логика на едната или другата обществена система, в оръжия за унищожение на живота, на природата. Воденето на война със съвременни ядрени средства н други оръжия ще доведе до тотално унищожение на жизнената среда, което означава на практика екологическа катастрофа, необратимо нарушаване на екологическото равновесие в глобален мащаб или, с други думи — смърт за всичко живо на планетата.

Именно потенциалната екологическа гибел на земята прави ядрената война абсурд, а мира — социална и дори природна необходимост.
Осигуряването на световния мир, като върховна и жизненоважна човешка потребност, е условие за разрешаване на другите глобални проблеми:
— екологичният проблем — реално следствие от взаимодействието между обществото и природата; тон е израз на противоречивия характер на това взаимодействие, обект на научен анализ и изследване, индикатор на спешни практически решения, породени от неблагоприятната днес взаимозависимост между материалната производствена дейност на човека и неговата жизнена среда, между потребности и обективни възможности за тяхното задоволяване,
— енергийният проблем — необходимост от мощен енергиен поток с неизчерпаеми практически параметри, за да гарантира по-нататъшното развитие на цивилизацията (едно-временно екологичен и икономически);
— демографското развитие и прехраната на човечеството — релация, водеща преди всичко до контрол върху раждаемостта и паралелно екстензивно биотехнологическо развитие на селското стопанство;
— усвояване богатствата на световния океан и др. . Глобалните проблеми не са изолирани един от друг, между тях съществува сложна взаимозависимост. Осигуряването на световния мир или, с други думи, преодоляването на надпреварата във въоръжаването (спиране на огромните нецелесъобразни икономически и социални разходи, свързани с оръжейната промишленост), означава пренасочване на духовния и физическия потенциал на човека към решаване на други важни проблеми, които от екологичен аспект не са по-малка заплаха за бъдещето на цивилизацията, още повече че се усложняват по собствена логика заедно с надпреварата във въоръжаването.
Подготовката за ядрена и всякаква друга война, опитите с ядрени оръжия, тяхното съхраняване и подновяване увеличават пряката и косвена екологическа опасност. Интензивното използуване на природните ресурси и енергийни запаси за военно производство не само не допринася за хармонизация на взаимодействието между обществото и природата, не повишава качеството на живот или жизнения стандарт, не задоволява човешките потребности, но и унищожава най-интензивно жизнената среда. Всеизвестна е днес мисълта, че ядрената война е бързата, а екологическата криза - бавната смърт на планетата.
През последните 40 години са направени над 90 процента от всички научни открития в историята на човечеството и повечето са в противоречие на благоденствието на световното население. Две трети от научния потенциал на планетата е зает във военната сфера, почти половината от капиталовложенията пряко или косвено служат на военни цели. В същото време енергийните запаси намаляват и отникъде не постъпват необходимите средства за бързото практическо решаване на проблема за енергийното осигуряване на по-нататъшното развитие на цивилизацията.
Във времето на фантастични и епохални открития на науката, на техническите чудеса стотици милиони хора в света гладуват, всяка година десетки милиони умират от глад, милиони и милиони никога няма да живеят „човешки". Логично е да се запитаме къде са причините, как могат да се премахнат те, за да върви човечеството без страх по естествено историческия си път на развитие?
Ако се опитаме да направим задълбочен анализ, причините ще бъдат много и различни. Две от тях обаче са най-общи и най-значими: общественият строй и вътрешно присъщата противоречивост на научно-техническото развитие.
Всяко явление, всеки процес в природата има положителни и отрицателни страни. Така е и с материализирането на научните открития под формата на техники и технологии — ако са добри от икономическа гледна точка, могат да страдат от екологическа неадекватност, ако са приро-досъобразни, възможно е да бъдат ниско ефективни или скъпи и т. н. Но степента на несъвършенство на едно или друго техническо решение не зависи единствено от обективната възможност за максимална икономическа или еколо¬гическа ефективност на позната закономерност, а н от обективния стремеж и интерес на обществено-икономическата формация. С други думи, социалните предимства (или недостатъци) на определен строй са онзи решаващ фактор, който дава гаранции за максимално намаляване на отрицателните последствия за човечеството от неговата материално-производствена дейност и за по-нататъшно прогресивно раз¬витие на цивилизацията в хармония с естествената природна среда на планетата.
Нашата цел в настоящата книга е да покажем екологическия абсурд на ядрената война, да посочим истинската, реална опасност за света от ядрен сблъсък
И не само това. Като очертаем същността и проявленията на екологическата криза, да потърсим причините в социално-икономически аспект. Да очертаем бавните, а и по-бързи последици за човека и неговата жизнена среда от производството, съхраняването, опитите с ядрени оръжия, натрупването и усъвършенствуването на химическите оръжия, на перфектизацията на биологичните оръжия на основата на постиженията на генната инженерия и на биологичната наука. В контекста на изложението ще проличи и един друг аспект, логически свързан с абсурда и страха от ядро но унищожение — усъвършенствуването на конвенционалните средства за водене на война, както показват научните изследвания, са не по-малко опасни от ядрените средства за унищожение.
Не е без значение и въпросът за силите, които в нашия свят се изправят срещу заплахата от ядрено унищожение на жизнената основа на човешкото съществувание. Наред с могъщия щит на социалистическите страни все по широки кръгове в капиталистическите държави упорито, разумно, отговорно се изправят срещу милитаризма. Милиони хора в За падна Европа, САЩ и Япония не се съгласяват с плановете за ограничена ядрена война, с американските сметки Европа да бъде превърната в полигон на „ограничена" ядрена война, да се жертвува Европейският континент и неговите жители, за да бъде запазена Америка, за да лидерствува в света американският империализъм. Много са протестните движения на Запад, които логически убедително, философски обосновават абсурда на подготовката и воденето на ядрена война, абсурда да освободиш неконтролирано най-могъщите сили на материята, способни да опустошат планетата и най-висшия продукт на тази материя — разума.
Всеки от нас чувствува по някакъв начин ужаса на евентуалната ядрена война, разбира безумието и жестокото безразсъдство на унищожението на човечеството при ядрен сблъсък, защото за всеки е ясно, че друг „изход" от него няма. Но когато отново прочете и осмисли безпристрастно подредената научна информация за последствията от употребата на средства за масово унищожение, навярно ще се запита пак защо е необходимо огромното натрупване на смърт, в името на какъв идеал (!) ще бъде унищожена пла¬нетата, животът — това уникално творение на материята.
Как ще отговори разумът? В света за съжаление съществува и безумие. Срещу него е насочено острието на тази книга. Тя има за цел да обвинява и разобличава, но и да трасира някои пътища за укротяване на безумието, да посочи силите, способни да го обуздаят. Насочена е към анга¬жимента на младите хора да не допуснат да им- се отнеме живото. Младежта в капиталистическите страни е тази, която изпитва върху себе си цялата тежест на безработицата, безпътицата, обезсмисляното на смисъла на човешкото съществувание но тя е и сила, която може да промени хода на събитията. Фактите и от развитите капиталистически ранг, п от развиващите се, и от социалистическите говорят в подкрепа на такава мисъл. Младежта се обединява за борба срещу заплахата за живот, за мирен, смислен прогрес на науката и техниката. Не случайно мирните и антивоенни движения на Изток и на Запад са пречи всичко дело на младежта, не случайно алтернативните проекти за екологично използуване на природата се раждат в младежките научни и работнически колективи. Младежки порив и дух на обновление са необходими за премахване на опасността от унищожение на цивилизацията, дух, от който с проникнато цялото социалистическо общество. Нов антиядрен и екологичен морал и етика са характерни за младата част от съвременните поколения. Към тях е адресирана тази книга.

ГЛОБАЛНИЯТ ЕКОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ

Нарушаването на биосферните процеси е неизбежна част от еволюционните процеси, проявление на материалните превръщания. Нормално е, когато става въпрос за такива процеси, те да нямат само положителни измерения (положителни, разбира се, от гледна точка на жизнената среда на човека), а и отрицателни. През многомилионната си история природата е изработила на земята меха¬низми за уравновесяване, организирала се е в системни закономерни връзки за компенсиране на временните изменения в неблагоприятна за живота посока; установяването на ново равновесие в глобалната екосистема е израз на онова обективно развитие, за което Енгелс говореше в „Диалектика на природата" — „със същата желязна необходимост, с която тя (материята — П. Г.) ще изтреби на Земята своя най-висш продукт — мислещия дух, тя ще трябва да го породи на друго място и в друго време". В рамките на обективните граници на съществувание на планетата природата притежава ефективни сили, с които сама регулира развитието си.
По-нататък ще става обаче въпрос не за извън цивилизационните, а за „привнесените" еколо¬гични кризи, за възможностите на човека да изменя трайно и необратимо екологичното равновесие в природата вследствие на материалното производство и с това да застрашава лавинообразно съществуването на цивилизацията, на планетата, на живота изобщо. Нещо повече, с проникването в „най-интимните" механизми на материалните превръщания човекът получи (за добро или за ло¬шо) възможност тотално да унищожи многоми¬лионните по време усилия за хармония, красота, практичност и уникална взаимозависимост на природата.

Какво е характерно днес за отношението общество — природа? Искаме или не искаме, ще се сблъскваме все по-често със симптоми на преждевременно и нецелесъобразно изменение на околната среда. За факторите на това изменение (неправилно използуване на НТР) ще стане въпрос по-късно, но се налага предвиждане на измененията, които, както вече казахме, наред с естествените са и изкуствено предизвикани от материалното производство, от досегашния ход на развитие на науката в зависимост от историческите изменения в социално-икономическата система. С други думи, необходимо е целенасочено, социално управление на екологичните процеси и възпроизводството на природата, целенасочена селекция на цялата природа — неща, свързани с обществените цели на съответната, исторически достигната обществено-икономическа формация.
Науката е готова в методологическо отношение да отговори на въпроса за превантивно предвиж¬дане. Социалната екология натрупва все повече знания и се приближава до извеждане на основни закони за управление на взаимодействието между обществото и природата. Това означава, че наред с развитието на общата системно-екологична теория (нови знания н изводи за еволюцията и структурно-функционалната организация на биосфера та, биогеоценозите и популациите) се оценява историческият опит и знания на човечеството във връзка с причините за минали екологични катастрофи, довели до отмиране на цивилизации и общества. Създават се условия за целенасочена емпирична екологична дейност, при която са осмислени теоретически както значението на техногенните фактори на въздействие (замърсяване, радиация, електромагнитни частици и др.), така и на естествените екологични фактори като светлината, топлината, водата и др. С други думи, цялата разумна дейност за осигуряване на жизнената основа на човешкото възпроизводство и развитие трябва да бъде насочена към поддържане и управление на екологичното равновесие на планетата.
За това са необходими усилията на целокупния човешки интелект и на хилядолетния човешки опит, защото в природата „отделното движение се стреми към равновесие, общото движение нарушава това равновесие"3. Следователно нашата цел е да направим възможно най-устойчиво това равновесие. Затова е и стремежът ни днес да „опазим" природата — да открием и съзнателно управдаваме факторите, извели екологичната система от състоянието й на стационарно равновесие.
Едно от най-важните качества на екосистемите е периодичността на определени величини (популационна плътност например), „отговорни" за известна нестабилност на тези системи или за недостатъчна „зрялост" на функциониране на определена система. Периодичността е свързана тясно с едно от важните свойства на системите — при нарушаване на равновесието екосистемата реагира чрез регенериране, макар някои екосистеми да не могат да възстановят първоначалното си състояние (например изсечените горски области не могат да бъдат превърнати отново в горски екосистеми). В тази връзка трябва да споменем и понятията стабилност на екосистемата — когато след нарушаване на равновесието в нея тя има способността да го възстанови, и еластичност — когато екосистемата може да понесе известни натоварвания, без да излезе от равновесие. Еластичността е мярка следователно за степента, до която една екосистема може да бъде натоварена, без да излезе от равновесие, въпрос изключително актуален при разглеждане на отношението екология — милитаризъм. Спекулациите относно използуването на ядрени, химически, бактериологически и други оръжия за масово унищожение са именно на основата на реалното понятие за еластичност на екосистемите — може ли и доколко глобалната екосистема да издържи натоварванията от провеждането на тотална ядрена, химична или биологична война. Както ще видим по-нататък, мненията на някои учени представляват предварителна опасност да се достигне до недопустим експеримент в лабораторията на земните екосистеми.
Все пак по правило, ако бъдат нарушени не съществени биологични компоненти на екосистемата, равновесието може да бъде възстановено до една или друга степен на стабилност, но ако бъдат разрушени небиологични фактори на равновесие, процесът става необратим.
Когато се говори за взаимодействие, се предполага наличието на поне две страни Като аналогия на функционирането на екосистемите в природата ще използуваме действието на отворена химическа система.
Ако веществото А си взаимодействува с друго общество В, в резултат на което се получава трето вещество С, и се образуват „отпадъчни" продукти Д, чрез символиката на химичните равенства казаното ще изразим така

А + В = С + Д

Съществено влияние върху протичането на про¬цеса в системата ще оказват концентрацията на вещества, взели участие в реакцията, налягането, при което се осъществява тя, и температурата на околната среда. Така например, ако непрекъснато, в условни граници, увеличаваме концентрацията на веществата А и В, ще принуждаваме системата да произвежда веществата С и Д, по този начин преследваме съзнателно изместване на равновесието надясно, към желаното вещество С и допълнителното Д, като естествено запазваме константност на другите два фактора на равновесието — налягането и температурата на околната греда Аналогично можем да изменяме температурата и налягането, а да запазваме концентрацията на веществата (в зависимост от това, дали процесите са еднотермични или екзотермични) и да благоприятствуваме реакцията надясно или наляво, т. е. да изместваме равновесието в системата надясно или наляво. Такъв експеримент ще доведе до познаване на оптималните условия за протичане на реакцията в желаната от нас посока, а оттам и до установяване на оптималните условия на равновесието.
Системата общество — природа е значително по-сложна и многообразна от описаната химическа. Факторите на въздействие са значително по-многобройни, но закономерностите при протичане на екологичните процеси н установяването на равновесие могат да бъдат илюстрирани с действието на химична система.
Следователно рано или късно при определени условия екологичната система може да бъде доведена до състояние на оптимално равновесие. Нещо повече, всеки процес, извършващ се в земната природа (за което науката е натрупала множество доказателства), може да бъде в равновесие. Необходимо е да се познават условията за това равновесие и да се изясни как то се отразява на общото равновесие в глобалната екосистема, за да бъде самата тя в състояние на стационарност.
Трябва да отбележим същевременно, че екологичното равновесие не е статично и вечно състояние, то е динамичен процес, непрекъснато изменящ се, качествено различен при различни конкретни условия. Колкото по-добре познаваме факторите на равновесие на частната система, т. е. колкото по-добре познаваме проявлението на всяко отделно природно и социално явление, толкова по-съвършено (оптимално) съзнателно ще управляваме глобалното взаимодействие общество — природа.

Как функционират екосистемите в рамките на биосферата?

Биосферата може да бъде разглеждана схематично като процес с „вход" и „изход". На входа на биосферння цикъл на обмяна на веществата са минералните ресурси, водата, въглеродният двуокис и лъчистата слънчева енергия, които се преработват от растенията в растителна биомаса. Тя от своя страна служи за храна на консументите от 1 ред (тревоядни животни), а те на консументите от II и III ред в трофичната верига. Човекът заема особено място в тази верига. До неговата поява и активна производствена дейност цикълът в биосферата се е затварял след използуване на растителната биомаса от животните и отделянето на отпадъците, които чрез дитритите се превръщат отново в неорганични вещества на „входа". С течение на времето взаимодействието между човека и природата непрекъснато се усложнява, а процесът на обмен на вещества в природата се затор-мозява. Възниква необходимост от големи и нови количества минерални вещества на „входа" за допълнително производство на растителна биомаса, храна за консументите от I ред, основна храна за човека.
С развитието на цивилизацията неограничените ресурси се използуват в непосредствената производствена дейност за задоволяване на човешките потребности от облекло, жилища, в транспорта, в изкуството и т. н. „Входът" на биосферата се натоварва допълнително, за да може да се осъществи естественият кръговрат.
На „изхода" до съществуването на човека по правило са се отделяли само такива продукти и в такова количество, които е било възможно да се усвоят и преработят от естествените природни сили. Днес след усъвършенствуването на технологическите и технически възможности за синтезиране на изкуствени материали, като производството на пластмаси например, се утежнява усвояването им в биосферата, защото както количеството, така и съставът на отпадъците не позволяват преработката им от наличните деструктуриращи бактерии.
Следователно на „входа" на биосферния цикъл съществува все по-ясно изразен недостиг на вещества, а на „изхода" се натрупват все по-голяма скорост свръхколичества отпадъци, по-голямата част от които не могат да бъдат преработени от природата. Това състояние характеризираме като екологическа криза в тесния смисъл на думата.
Глобалният характер на някои отрицателни проявления на научно-техническата революция (ускорено изчерпване на минерални ресурси и натрупване на трудно усвоими отпадъци) прави необходимо и търсенето на глобално решение за изход от екологическата криза. Природата сега, чрез формиралите се в хода на еволюцията механизми, не е в състояние в задоволителна степен В срокове да възстановява нарушеното екологично равновесие. Освен това човечеството, за да продължи да съществува, трябва да продължи да произвежда, да използува природата и да я видоизменя. Налага се възпроизводство на иззетото и управлявана селекция на цялата биосфера.
Има два типа екологични кризи — обективни, в природата те не са рядкост, и субективни — изкуствено предизвикани от човека, без възможност за възстановяване на равновесието. Екосистемата, като отворена динамична система, се подчинява на първи и втори закон на термодинамиката, на законите за съхранение и трансформация на енергията. Строго погледнато, екосистемата никога не се намира в термодинамично равновесие и „работи" срещу него за сметка на енергията, която получава от околната среда. Поради това екосистемите се намира! в устойчиво неравновесие. Това състояние се характеризира с минимална деградация на енергията и максимална акумулация на свободна енергия във вид на биомаса. Следователно всяка екосистема има определен период на стационарност. След настъпване на екологическа криза се установява ново стационарно състояние.
В по-различна е ситуацията, когато равновесието една екосистема се нарушава чрез изкуствено внасяне на вещества: пестициди, минерални торове, отпадъчни продукти и т. н. Съществува опасност от трайно нарушаване на небиологичните компоненти на околната среда, което прави екологическата криза необратим процес. Каква е картината днес?
При преработката на петрола и при изгаряне-Ю на бензина в автомобилите се отделят въглероден окис, въглероден двуокис, азотни и серни окиси, олово и др., които с течение на времето стават постоянна съставна част на атмосферата. Химическата промишленост произвежда огромни количества хербициди (съвременното селско стопанство все още не може да мине без тях) и пестициди (някои от които са превъзходни бойни отровни вещества). Те трайно навлизат в подпочвените води, унищожават наред с вредителите и редица полезни животински видове, без които естествената екосистема изпада в състояние на криза. Днес от съществуващите в света около 350 млн. автомобила се отделят и добавят постоянно в атмосферата около 900 млн. тона вредни вещества. Всеки лек автомобил отделя годишно около 1 кг олово До 60 процента от замърсяването на атмосферата с въглероден двуокис (влияещ и за постепенно затопляне на климата на земята) се дължи именно на тях.
В същото "Време човечеството изразходва всяка година около 10—13 милиарда тона кислород. чийто основен производител са горите и зелените водорасли. Горите с растящи темпове се изсичат (около ¹/з от световните гори безвъзвратно са изсечени), върху огромни площи от Световния океана „плуват" петролни петна и други вредни вещества, непозволяващи фотосинтезата на фитопланктона. Смята се, че след около 150 години количеството на кислорода във въздуха ще намалее от 23,3 процента на около 17 — а това е вече състояние, критично за живота.
Трагично е положението и с водните ресурси. Топлинното замърсяване на водите (предимно от промишлените предприятия, ядрените централи и др.) видоизменя съществено фауната. Питейната вода е с изключително влошени показатели. Например в 1 куб. м от водите на р. Рейн (ФРГ) се съдържат над 100 различни вида микроби, а н долното й течение те достигат дори до 200 000 в куб м. Безвъзвратното загубване на питейната вода поради химическото й свързване и изпарение нараства и днес е около 4—5 процента годишно. Ако сегашните темпове на използуване продължат, то през 2230 г. всички налични днес водни ресур¬си на земята ще изчезнат. Много от посочените показатели на замърсители на атмосферата, водите, почвата, океана и т н са обект на постоянно изследване с цел навреме да се вземат мерки! за преодоляване на кризисните ситуации. Но, от друга страна, именно по тези показатели може да се съди колко опасна е изкуствено предизвиканата чрез средствата за масово поражение екологическа криза. Така например повишаването на количеството на въглероден двуокис вследствие ядрени взривове води до резки климатични изменения в смисъла на „парниковия ефект".
Азотните и серни окиси са основа на киселинните дъждове ~ най-големият враг на горите. Отлагането на сулфиди, нитрати, фосфати в езерата води до биологично „атрофиране" на водите. Тези соли са изключително токсични за човека, увреждат дихателните пътища, причина са за раз лични форми ракови заболявания, които лавино образно нарастват. На 100000 жители от развитите индустриални страни се падат между 50—80 смъртни случая вследствие замърсяване на атмосферата с изброените газове.
Всеизвестна е вече вредата от препарата ДДТ, поради което тон е забранен. Изчезването например на белоглавия орел (символа на Америка) от Атлантическото крайбрежие се дължи именно на широката употреба на ДДТ в селското стопанство. Като съставна част на водите той попада в океана, става съставна част от храната на рибата, която пък е храна на белоглавия орел. Попаднал в неговия организъм, ДДТ води до разрушаване обвивката на яйцата му — размножаването му фактически е невъзможно. Ако днес се спре употребата на пестициди и минерални торове, над 1.5 милиарда души на земята биха останали гладни. През 1984 г в света са използувани над 1211 млн тона изкуствени торове, или по 25 кг на човек, но ако през 1950 г при използуването на всеки тон изкуствени торове са се получавали по 46 тона зърно, то днес при същото количество торове — тоновете са само 13. Тенденцията е изключително обезпокояваща — замърсяването расте, а продуктивността на почвата спада.
Изходът: Макар и осъзнат, все още като че ли не се „поема" от човечеството. В селското стопанство трябва да се прилагат биологичните средства за борба с вредителите, да не се използуват изкуствени торове, да се произведат растителни видове, които да усвояват направо азота от въздуха да се селекционират високопродуктивни животински породи: с две думи, широко да се крачи по пътя на биотехнологиите.
Промишлеността да осигури преработката на отпадъчните продукти. Да се премине към „чисти" източници на енергия (слънчева, геотермална, термоядрена и др.), да се търсят нови технологии, отговарящи на принципа за икономичност и екологичност едновременно. Окончателното решение на екологичния проблем обаче се налага да се търси не в пречиствателни съоръжения (макар днес тяхното използуване да е неизбежно), а преди всичко в намиране на начини за включване на отпадъците в естествения кръговрат на природата, в имитация на биосферния цикъл от производството и в цялостна селекция на природата.
Следователно човечеството п в мирно време е изправено пред сериозен проблем — да гарантира здрава жизнена среда за собственото си възпроизводство. Това е проблем, който е достоен да погълне таланта н интелекта на човечеството, да открие нови измерения на смисъла на човешкото съществувание. Решаването на екологическия проблем е постоянна жизнена задача на цивилизацията, въпрос на най-интензивно развитие на науката, на познанието и на междучовешките отношения. Всички приведени данни за същността и проявлението на екологическата криза имат една цел: да ни убедят, че пътят на развитието не е непременно еднопосочен; за да бъде той възходящ, са необходими целенасочените усилия на човека за усъвършенствуване на взаимодействието между обществото и природата.

Go to the top of the page
 
Quote Post
CARABINIER
коментар 11.12.2010, 13:26
Коментар #2


Бързата карабина
Икона на група

Група: Странници
Коментари: 1,040
Регистриран: 30.05.10
Град: VIP Немайкъдеси Private
Потребител No.: 1,182



Важна тема (IMG:style_emoticons/default/112.gif)

Екологията - религия или индустрия ще се поинтересувам повече ,но сега-засега знам това : Евро 4 стандарт ,защото старите автомобили замърсявали околната среда ,но те са направени да издържат по 40 години и няма кой печалбар да печели от това затова в Япония има специален концерн или институция/казаха ми ,не съм проверил/ която цел е да създаде коли които да издържат 7 години /нито повече нито по-малко/ (IMG:style_emoticons/default/crazy.gif)


П.П.-за електро спестовните крушки съм ,еколози-донкихотовци (IMG:style_emoticons/default/rock.gif)
Go to the top of the page
 
Quote Post
Emperor
коментар 26.12.2010, 00:26
Коментар #3


Преследвачът на тамерлани
******

Група: Validating
Коментари: 1,550
Регистриран: 16.08.08
Потребител No.: 721



Цитат(CARABINIER @ 11.12.2010, 13:26) *
Важна тема (IMG:style_emoticons/default/112.gif)

Екологията - религия или индустрия ще се поинтересувам повече ,но сега-засега знам това : Евро 4 стандарт ,защото старите автомобили замърсявали околната среда ,но те са направени да издържат по 40 години и няма кой печалбар да печели от това затова в Япония има специален концерн или институция/казаха ми ,не съм проверил/ която цел е да създаде коли които да издържат 7 години /нито повече нито по-малко/ (IMG:style_emoticons/default/crazy.gif)


П.П.-за електро спестовните крушки съм ,еколози-донкихотовци (IMG:style_emoticons/default/rock.gif)


Мразя ги енерго "спестяващите" крушки. И да го духа екологията студен и сополив. Както и непушачите-талибани.
Go to the top of the page
 
Quote Post
Странник
коментар 26.12.2010, 13:13
Коментар #4


Ненаситко
Икона на група

Група: Странници
Коментари: 113
Регистриран: 02.04.10
Потребител No.: 1,154



Цитат(Emperor @ 26.12.2010, 00:26) *
Мразя ги енерго "спестяващите" крушки. И да го духа екологията студен и сополив. Както и непушачите-талибани.

Енергоспестяващите крушки светят отвратително, щом не мога да различа тънко тъмно зелено от тънко тъмно синьо кабелче, та съм принуден да си светя с фенерчето на телефона...
Отделно се твърди, че излъчват UV лъчи, които скрито и потайно ти прецакват зрението.
Тъй като светлината им е отвратителна, мисля си дали да не си сложа флуоресцентни лампи(луминесцентни лампи)
Те поне светят по-добре.
Между другото-Глобално затопляне или глобално захлаждане?
Много лесно е за идиоти като Грийнпийс да говорят простотии, но някои учени твърдят, че сме на път скоро да влезем дори в период на застудяване и т.н.
Не се знае дали глобалното затопляне не е просто една илюзия, създадена от някого, с цел печалба.
п.п Аз не пуша, ама не съм талибан... (IMG:style_emoticons/default/smile.gif) (IMG:style_emoticons/default/cheers.gif)

Този коментар е бил редактиран от Странник на 26.12.2010, 13:16
Go to the top of the page
 
Quote Post
Emperor
коментар 26.12.2010, 16:08
Коментар #5


Преследвачът на тамерлани
******

Група: Validating
Коментари: 1,550
Регистриран: 16.08.08
Потребител No.: 721



Цитат(Странник @ 26.12.2010, 13:13) *
Енергоспестяващите крушки светят отвратително, щом не мога да различа тънко тъмно зелено от тънко тъмно синьо кабелче, та съм принуден да си светя с фенерчето на телефона...
Отделно се твърди, че излъчват UV лъчи, които скрито и потайно ти прецакват зрението.
Тъй като светлината им е отвратителна, мисля си дали да не си сложа флуоресцентни лампи(луминесцентни лампи)
Те поне светят по-добре.
Между другото-Глобално затопляне или глобално захлаждане?
Много лесно е за идиоти като Грийнпийс да говорят простотии, но някои учени твърдят, че сме на път скоро да влезем дори в период на застудяване и т.н.
Не се знае дали глобалното затопляне не е просто една илюзия, създадена от някого, с цел печалба.
п.п Аз не пуша, ама не съм талибан... (IMG:style_emoticons/default/smile.gif) (IMG:style_emoticons/default/cheers.gif)


Знам (IMG:style_emoticons/default/smile.gif)

(IMG:style_emoticons/default/cheers.gif) (IMG:style_emoticons/default/cheers.gif) (IMG:style_emoticons/default/cheers.gif)
Go to the top of the page
 
Quote Post

Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 

Олекотена версия Час: 03.09.2014 - 06:31