Здравейте ( Вход | Регистрация )

18 страници V   1 2 3 > »   
Reply to this topicStart new topic
* Любими стихове
doors
коментар 01.03.2007, 19:17
Коментар #1


Преуспамещ
Икона на група

Група: Странници
Коментари: 787
Регистриран: 09.02.07
Град: Мичурин
Потребител No.: 28



Миг като вечност

Георги Константинов

Още преди да те срещна в живота си теб аз обичах,
в древни гравюри и улични фотоси, в звездна поличба.
В шумни площади и празни понятия, в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия теб, само теб чаках.

Колко години без шум са сближавали двата маршрута?
Колко причини в света са създавали тази минута?
Нежният сблъсък на влюбени атоми, вик на вселени!
Още преди да започне съдбата ми ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища, ти ме възпираш,
мойте кошмари и приказни сънища ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина, гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена – миг като вечност.
Go to the top of the page
 
Quote Post
Shalome
коментар 01.03.2007, 23:41
Коментар #2


Queen of Rain
Икона на група

Група: Madwitch
Коментари: 10,411
Регистриран: 08.02.07
Град: Остров в Небето
Потребител No.: 14



ахаа , сети са (IMG:http://strangerzone.info/forum/style_emoticons/default/smile.gif) бравус за темата
Go to the top of the page
 
Quote Post
NowIamYourGod
коментар 02.03.2007, 00:24
Коментар #3


Ненаситко
Икона на група

Група: Странници
Коментари: 267
Регистриран: 25.02.07
Град: София
Потребител No.: 61



евалья, евалья страхотни сте :|

п.п. много е добро верно :wink:
Go to the top of the page
 
Quote Post
Shalome
коментар 02.03.2007, 01:32
Коментар #4


Queen of Rain
Икона на група

Група: Madwitch
Коментари: 10,411
Регистриран: 08.02.07
Град: Остров в Небето
Потребител No.: 14



Ето едно , което .....


Теофил Готие
Кармен

Коси – с отблясъка на ножа,
Очите й са димна пещ.
Кръст – педя. Смуглата й кожа
Е щавил дяволът зловещ.

“Усойница!” – жените пискат
(не мисли никой мъж така)
толедският архиепископ
пял меса в нейните крака

Огромен, тежък кок се вие
И лунния и тил краси.
Тя може цяла да се скрие
В нощта на своите коси.

Сред бледнината й янтарна
Избухва пурпурна уста.
Победоносна и коварна –
С цвета фатален на кръвта.

Какво е вашата наука
Пред нея, царствени жени!
С очи преситената скука
Тя може да възпламени

В кръвта й зрънце сол е стрита,
На онова море солта,
Отдето – властна – Афродита
Изплува в дива голота.
Go to the top of the page
 
Quote Post
hbirli
коментар 03.03.2007, 11:44
Коментар #5


Ненаситко
Икона на група

Група: Странници
Коментари: 237
Регистриран: 11.02.07
Град: Sf
Потребител No.: 32



Васил Найденов - По Първи Петли

Михаил Белчев - По първи петли

От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.

От пера на късни птици,
от заплетените жици
не намирам своята врата

Откога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна в цвете във ръка.

По първи петли
закъснели следи
преминават през мен
и потъват в очите ми
сутрин.

Прах от звезди
и подкови звънят
на протрития праг
и възкръсва денят ми
сутрин.

От вика на някой буден
от смеха на някой влюбен
ще усетя, че съм жив и нужен.

Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.

От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща,
откога ключът ръждясва в мен?

Под прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна в цвете във ръка.

По трети петли
уморени мъгли
се разкъсват от страх
и се впиват в прозореца
сутрин.

Старият ключ
се огъва от студ
и го няма домът
и я няма вратата
сутрин.
Go to the top of the page
 
Quote Post
Shalome
коментар 07.03.2007, 15:28
Коментар #6


Queen of Rain
Икона на група

Група: Madwitch
Коментари: 10,411
Регистриран: 08.02.07
Град: Остров в Небето
Потребител No.: 14



Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.

Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.

Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.

Добромир Тонев
Go to the top of the page
 
Quote Post
Shalome
коментар 07.03.2007, 15:36
Коментар #7


Queen of Rain
Икона на група

Група: Madwitch
Коментари: 10,411
Регистриран: 08.02.07
Град: Остров в Небето
Потребител No.: 14



малко стихчета от nickmmm (IMG:http://strangerzone.info/forum/style_emoticons/default/smile.gif)


Искам аз да имам шанса,
да работя във Прованса!
Или,с повечко ирония-
млад пастир във Патагония!
Тук мазач съм и зидар,
цял ден нося кофи с вар!
Оле,Боже!Оле,Боже!
Ах!Какъв съм тъпанар!!!

* * * * *

СЪН

Имаме си с мойта Фанка
милиард в швейцарска банка!
Два хотела на морето,
в Лондон учи ни детето!
Куп недвижими имоти,
магазини деветстотин!
Супер яхтичка "Деметра",
тридесет и седем метра!
Да,обаче вече съмна
и часовникът ми звънна!
Бъркам в джоба си и ето:
имам точно за кафето!!!

* * * * *

Ставам рано,къмто пет!
Чаткам рими кат поет!
Ах!Не знам дали си струва,
Всичко туй да се римува!

Мен навън ми се излиза,
ала спира ме Елиза!
Слагам новата си риза,
май ще я свали Елиза!

Таз Елиза пък я страх,
да извърши първи грях!
Вече съм почти във криза,
шепна името:"Елиза"!

Тихомълком се изниза
палавата ми Елиза!
Само гледам под корниза,
смачканата нова риза!!!

* * * *

Днес направо онемях!
В чата бръкнах и съзрях
чудно хубава девица!
Всички викат и "Сълзица"

Да ви кажа таз Сълзица,
имала прекрасна ц..а!
Всъщност май е по-добре,
да ви кажа,че са две!

Пак да кажа,не без страх!
Снимката и аз видях!
Таз Сълзица сладка,мила
е брадчет на крокодила!

П.С. Тук е пълно с разни музи,
със дебели задни бузи!!!

* * * *

Ах!Ванюша!Ах!Ванюша!
Седя, гледам и те слушам!
С поглед право във очите!
Е,излъгах!
Май е слязъл по-надолу,
към гъ....те!
Лелеее,как ме хвана срам!
Аз съм бил мръсник голям!
.....................................


А на теб аз ще призная!
Тъй боли ме,че не трая!
Болка в левия адуктор!
Силно ритна ме кондуктор!!!
..............................


Веч немога да запея!
К'во говоря,само блея!
Като гледам парламента,
викам:"Махайте ги тея!"
На момента!На момента!
..................................

В нашия задружен клас
имаме си педерас!
Всичко викнаха във глас:
:Има ги във всеки клас!
Значи смятам-20 класа!
Тъкмо 20 педераса!!!
..............................

Обвиняват ме,че пиша в черно,
казват не било модерно!
Днес на всички обещах:
Ще се лее само смях!

Топвам четката в червено,
после в синьо и зелено!
Ала щом на листа драсна
пак излиза черна краска!

* * * *

Знай,че имам две жени!
От това глава боли!
Тя,главата ми ще пати!
"Мама му!" или "Егати!"!
Много тежко мий на мен!
Мисля даже всеки ден:
"Тази ли,или онази?"
Боже!Господ да ме пази!
................................


Знай,че пиша епиграми,
зарад две обични дами!
Всяка ми се сърди значи!
То сърце да ти заплаче!
Знай,ще има епиграми!
Но...дали ще има дами?!
Go to the top of the page
 
Quote Post
NowIamYourGod
коментар 07.03.2007, 20:21
Коментар #8


Ненаситко
Икона на група

Група: Странници
Коментари: 267
Регистриран: 25.02.07
Град: София
Потребител No.: 61



Ето ви 2 които много ме кефят. Писани са преди няколко години от едно момиче на което не му помня името, но никът и беше BC:

Нарисувана сълзичка на усмихнато лице
Птичи полет под звездите
Отражение на гълъб в локва
Есенно листо в река
Шоколадов сладолед с фунийка
Мокра от дъжда коса
Нежност в кристална сфера
Пухкава завивка през нощта
Сладки пуканки с Бийтълс
Кино с течен шоколад
Мидички на изгрев слънце
Гълъб със оранжево перо
Сметанов облак за закуска
И целувчица за “Лека нощ”

..............................................................

Следващият път ще се родя с усмивка.
Ще бъда отражение на облак във река.

Ще бъда аромат на портокал и на канела,
Ще бъда сладолед с орехи и с карамел.

Ще бъда мелница в Холандия,
И стрък зеленина в Ирландия.

Ще бъда листо през пролетта
И сняг през зимата ще бъда.

Ще бъда сутрешна мъгла над езеро,
Ще бъда и перо от гълъб, ще летя.

Ще бъда в Лисабон сладкарница,
И във Венеция ще бъда лодка.

Ще бъда кладенец, ще бъда и пустиня,
Ще бъда и живота и смъртта.

Ще бъда слънце, ще изгрявам нощем.
Ще бъда и кокиче, но през есента.

Ще бъда детската усмивка,
Ще бъда и сълзата на жена.

Ще бъда
С гордост и достойнство!

Ще се родя с усмивка
И с усмивка ще умра!
Go to the top of the page
 
Quote Post
Shalome
коментар 08.03.2007, 23:43
Коментар #9


Queen of Rain
Икона на група

Група: Madwitch
Коментари: 10,411
Регистриран: 08.02.07
Град: Остров в Небето
Потребител No.: 14



НЕ ТЪГУВАЙ

Салис Таджер

Не тъгувай, макар да е тъжно
Не тъгувай, макар да боли.
Идва зима! Защо да се лъжем?
И студено е. Падат мъгли.

И понякога се свива сърцето.
Губят стойност най-скъпи неща
Няма птици! Угасват в небето
светлините. Ще дойде нощта.

Не тъгувай, живота е кратък
Всичко тук е - и пъкъл и рай
Всичко вземай и дай без остатък
работи и обичай до край.

Сбогом слънце! Защо да се лъжем.
И студено е. Падат мъгли.
Не тъгувай, макар да е тъжно.
Не тъгувай, макар да боли.
Go to the top of the page
 
Quote Post
Shalome
коментар 09.03.2007, 01:19
Коментар #10


Queen of Rain
Икона на група

Група: Madwitch
Коментари: 10,411
Регистриран: 08.02.07
Град: Остров в Небето
Потребител No.: 14



Жена на вятъра

Една зора в косите ми угасна,
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
и еротично с мен в едно се сля.

Земята ми постла прекрасно ложе,
сатенената нежност на трева,
небето облак под главата ми положи,
а вятърът с любов ме облада.

Целуна ме обсебващо по мъжки,
целувка с вкус на похот и на грях
и люби ме брутално, без задръжки,
а после във ръцете му заспах.

Събуди ме едно щурче с цигулка,
опомних се и чак ме заболя.
Защо щурче? Сънувах, че съм булка,
на вятъра любимата жена.

Било е сън, измислица, преструвка,
небитие, несбъдната мечта,
защо тогава сякаш от целувка,
от сладост лепне моята уста?


© Зорница Петровска
Go to the top of the page
 
Quote Post
doors
коментар 13.03.2007, 23:56
Коментар #11


Преуспамещ
Икона на група

Група: Странници
Коментари: 787
Регистриран: 09.02.07
Град: Мичурин
Потребител No.: 28



Блага Димитрова

http://www.vbox7.com/play:21ec9e31

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това, как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва, да се здрависват едва.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.

Не, ние не можем да бъдем добри познати -
няма среда в любовта, няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят, леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят, дружески да си мълвят.

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това, как да разбирам това?
Бяхме най-близки, затуй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света.
Ще сме най-чужди в света.
Go to the top of the page
 
Quote Post
Shalome
коментар 14.03.2007, 02:09
Коментар #12


Queen of Rain
Икона на група

Група: Madwitch
Коментари: 10,411
Регистриран: 08.02.07
Град: Остров в Небето
Потребител No.: 14



ехх старите шлагери (IMG:http://strangerzone.info/forum/style_emoticons/default/smile.gif)
Go to the top of the page
 
Quote Post
Shalome
коментар 16.03.2007, 02:20
Коментар #13


Queen of Rain
Икона на група

Група: Madwitch
Коментари: 10,411
Регистриран: 08.02.07
Град: Остров в Небето
Потребител No.: 14



ТРУДНА ЗА СЪНУВАНЕ

Не ме сънувай. Бях. Едно усещане.
Не можеш да ме имаш сънотворно.
Горещо. Като хляб забравен в пещ.
Ухая на златисто. И отровно.

Не ме помисляй. Миналото мина.
Смехът ти потреперва за докосване.
Гнездо на щъркел нямам на комина си.
Завърна се страхът, че има после.

И вятърът е син като удавник.
Угрижени и тъмни дремят къщите.
Повярвай ми. Наистина оставам
най-трудната жена за непрегръщане.

Не ме сънувай. Няма да е лесно.
Аз съм бръсначът който реже вените.
Бъди такъв. Какъвто...Чужд и грешен.
Не си роден, за да обичаш мене.

Павлина Йосева(pin4e)
Go to the top of the page
 
Quote Post
RedPassion
коментар 19.03.2007, 02:37
Коментар #14


Ненаситко
Икона на група

Група: Странници
Коментари: 175
Регистриран: 11.02.07
Град: burgas
Потребител No.: 33



На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!
Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!



ЗАЩО МЪЛЧИШ

Защо мълчиш - смутена, бледна?
Какво, боиш ли се от мен?
За мен скръбта е - чуй - безвредна,
че в нея аз съм закален.

За всеки удар на съдбата
усмивка само имам аз; -
въз мен да падат небесата -
ще бъда хладен и тогаз.

Без срам, без страх - кажи ми право,
що на душата ти тежи?
За миг си дай сърце кораво, -
с едничка дума ми кажи!

О, тъй ли?... Нищичко! Тогава
прощавай вече... И така
между ни нищо не остава;
за сетно сбогом дай ръка!

А то - безумен - мислех ази,
разглезено дете, че ти
край мене леено щеш погази
от люлка хранени мечти;

че ти ще хвърлиш взор победен
над тях - веч твоя кръв и плът,
и редом с мен - подвижник бледен -.
ще тръгнеш в трудния ми път.

Душа ми беше възжелала
с мен равно да те възвися, -
просторите на идеала
за теб отворени да са.

И ти тогава отвисоко
погледнала би на света
и угризение жестоко
смутило би ти съвестта.

Защото ясно би видяла,
че леността е срамен дял,
когато - нива възбуреняла -
светът е на труда предял.

Трудът да служиш на доброто,
против неправдата - борба!
С войнишка гордост на челото!
Ах, то завидна е съдба!

Не, ти не си била родена
за труд такъв, - такъв живот;
и - с робско мляко откърмена -
как би могла ти без хомот!

В харема на глупец - робиня,
и жертва на порочен гнет...
Хомот да е! - Хомот - светиня
и майчин скъп, свещен завет.

Душата ми е пуста: буря кратка
помете всичко там. Напразно вече
следа бих дирил от мечтата сладка
по тебе, образ потъмнял! Далече,
цял век далече са от мен
миражите на вчерашния ден.

Все пак аз помня: ти дойде желана,
дойде с душа лист още неизписан,
лист бяла книга. В своя вехта рана
перо намокрих: в спомени улисан,
посегнах аз и писах без покой,
от болка се превивах -
и писах с кръв и гной.

Че ти не бе живяла - а живота
бе мене пък задавил. И той свари
с проклети писмена на богоскота
душата ти чрез мене да нашари.
Перо послушно - копие на цар. . .
Раних аз твоя дух и своя чар.

В очакване, боязън непонятна
владееше предчувствията мои;
изгубих те - пустиня необятна. . .
Чух змийски съсък в спомените свои.

Перо послушно, копие на цар! -
Раних аз твоя дух, убих и своя чар.
Go to the top of the page
 
Quote Post
Katenceto
коментар 20.03.2007, 13:46
Коментар #15


DeViL PaSsiOn
Икона на група

Група: Странници
Коментари: 2,017
Регистриран: 08.02.07
Град: София
Потребител No.: 16



Пейо Яворов
Сенки

На тъмна нощ часът. Аз гледам откроени
две тъмни сенки: там зад бялата завеса,
де лампата гори, в поле от светлина,
две сенки на нощта... Сами една пред друга,
сами една за друга в жажда и притома,
там - сянката на мъж и сянка на жена.

Мъчително глава се към глава навежда, -
те няма да се чуят: искат и не могат.
Те шепнат може би - от що се те боят?
Напрегнато ръце се към ръце протягат
и пак се не докосват! Искат и не могат...
И пак, един пред друг, един за друг стоят.

Те шепнат може би, но може би и викат,
но може би крещят; - те няма да се чуят,
две сенки на нощта, през толкоз светлина...
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат,
сами една за друга в жажда и притома,
те - сянката на мъж и сянка на жена!


Пейо Яворов
Ще бъдеш в бяло


Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина
и като ангел в бяло облекло...
А мисля днес; света прогнил от зло
не е, щом той е твоята родина.
И ето усъмних се най-подир
в невярата тревожна - искам мир.

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,
загледан в две залюбени очи,
и тих ще пия техните лъчи, -
ще пия светлина, лечебни глътки.
И пак ще се обърна просветлен
света да видя цял при ярък ден.

И нека съсипни се той окаже!
(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,
залутан из среднощни тъмнини?)
Аз бих намерил и тогава даже
обломки, от които да създам
нов свят за двама ни, и свят, и храм.


Пейо Яворов
Две хубави очи


Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...


Христо Смирненски
Стария музикант


Все там до моста приведен седи,
тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка.

Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.

Привечер. Спуска се траурен здрач,
ситен снежец завалява,
спира цигулката горестен плач -
стареца немощно става.

И прегърбен той пристъпя едва,
спира се тук-там и стене,
шепнат му злъчни, невнятни слова
зимните вихри студени.

Там - от скованата в мраз висина -
мигом през тънкия облак
хвърля му поглед печална луна,
фосфорно бледа и обла.

А зад гърба му пристъпя Смъртта,
кървава и многоръка,
и по цигулката старческа тя
тегли полекичка лъка.
Go to the top of the page
 
Quote Post
Shalome
коментар 26.03.2007, 22:33
Коментар #16


Queen of Rain
Икона на група

Група: Madwitch
Коментари: 10,411
Регистриран: 08.02.07
Град: Остров в Небето
Потребител No.: 14



Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак: "Боли ли те за нея?"
Тешиш ме за разтуха: "Не плачи!
Ще я забравиш!..Аз ще ти попея!"
И аз се стапям в нежния ти глас,
и аз забравям минали обиди.
Но милвам теб, а мисля за оназ,
която преди тебе си отиде.
Тя никога не милваше така,
тя като теб не можеше да пее,
но аз жадувам нейната ръка
и гледам теб, а виждам само нея!
Ах, твоята усмивка тъй добра
пред мен света отваря като книга,
но обичта ти - обич на сестра,
повярвай - за сърцето ми не стига!!!

Дамян Дамянов
Go to the top of the page
 
Quote Post
Beatfan
коментар 26.03.2007, 22:52
Коментар #17


Алкохолизатор
Икона на група

Група: Странници
Коментари: 1,934
Регистриран: 28.02.07
Потребител No.: 69



Тъмни улици мрачно снагите си вият
и се сплитат на възел - замръзнал площад.
Цяла нощ ветрове настървено се бият
върху синята плът на студения град.

Боси стълбове, голи чешми осълзени,
побеснели от болка и ужас липи.
А далече, зад хиляди златни недели
ляга лятото в нечии длани да спи.

А далече, зад съботи нежнолилави
блика пак лунапарк топлодъхав неон.
И дървета край него, зелени и здрави,
стягат своя вълшебен, усмихнат кордон.

И на трите сезона студеното рамо
ще разбия с ръце на парчета от лед.
Аз не ще се оставя на времето само
да ме носи през дни, ту назад, ту напред.

Ще попадам в червено море от контролни
и сама ще достигам най-светлия бряг,
и със длани от студ зачервени и болни
ще рисувам аз лято в ронливия сняг.

И запазила свойта момичешка вяра,
ще достигна на лятото синята жар -
там, където ме чака добър като гара
моят малък неонов добър лунапарк.

Петя Дубарова
Go to the top of the page
 
Quote Post
Shalome
коментар 26.03.2007, 22:56
Коментар #18


Queen of Rain
Икона на група

Група: Madwitch
Коментари: 10,411
Регистриран: 08.02.07
Град: Остров в Небето
Потребител No.: 14



(IMG:http://strangerzone.info/forum/style_emoticons/default/smile.gif)

"Пред портите на храма бял,
чиито двори тъмен зид огражда,
стоеше просяк почернял
от глад,страдаяния и жажда.

Хляб просеше,гласът му слаб
и скръб го мъчеше зловеща.
А някой камък вместо хляб
постави в празната му шепа.

Така те молех аз преди
за обич чиста и голяма.
Така и ти възнагради
надеждите ми с измама."

М.Ю.Лермонтов
Go to the top of the page
 
Quote Post
Beatfan
коментар 26.03.2007, 23:31
Коментар #19


Алкохолизатор
Икона на група

Група: Странници
Коментари: 1,934
Регистриран: 28.02.07
Потребител No.: 69



off/ Срахотно е това на Лермонтов. Вече ми е любимо и на мен (IMG:http://strangerzone.info/forum/style_emoticons/default/smile.gif)
Ето още едно от мен:

Живеем в своята обреченост
а там доверието ни е чуждо...
Докоснем ли се до сърдечност,
я подминаваме, като ненужна...

В претеглянето се завъртаме -
лазим - после, птици волни,
с криле политаме, ала увъртаме,
защото винаги сме недоволни...

Залостени от жалкото ни време,
на котва стъпили в условности,
една любов ни сочи да прозреме,
че щастие е миг на безтегловност...

Edit: авторът на стиха е Аглика (IMG:http://strangerzone.info/forum/style_emoticons/default/smile.gif)
Go to the top of the page
 
Quote Post
шепот
коментар 27.03.2007, 00:29
Коментар #20


Олд ШепУтхенд
Икона на група

Група: Странници
Коментари: 1,079
Регистриран: 09.02.07
Потребител No.: 26



Това стихотворение се казва "Същина" от стихосбирката "Озарение" и е на Аглика от Пловдив... Това е линка към цялата стихосбирка...
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=173...ID=4817&Level=1
Go to the top of the page
 
Quote Post

18 страници V   1 2 3 > » 
Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):

 

Олекотена версия Час: 22.09.2014 - 12:10